“Има много здраве, който говори за бъдещето. Само сегашното важи.” – това е един от многото цитати, които съм си отбелязала прилежно. Започнах да чета Селин, защото в моето минало четях Хенри Милър и Чарлз Буковски, а те многократно споменаваха Селин. Превъзнасяха го, обожествяваха го, възхищаваха му се, той им е бил основно вдъхновение. Затова в моето “сегашно” реших, че е крайно време и аз да се запозная по-отблизо с прословутия Селин. Още повече, че погледнах няколко негови цитата предварително и циничността му, примесена с умерена доза ирония, определено ми допадна. А за в бъдеще ме чака на лавицата и неговата “Смърт на кредит”. :)
“Пътешествие до края на нощта” е издадена в поредицата “Модерна класика” на изд. Колибри. А на предната корица пише скромно с малки букви над името на автора, че това е “една от стоте най-велики книги на всички времена” (определени от 100 писатели от 54 страни, дочитаме на задната корица). Да Ви кажа честно, тази категоризация хич не е преувеличена. Селин пише толкова пищно, ароматно, описателно, подробно, откровено, истинско, неподправено и силно емоционално, че напълно си е заслужил според мен да бъде сред авторите на стоте най-велики книги. Много от изреченията му трябва да се препрочитат, осмислят, да се задълбочиш над тях, затова и книгата се чете малко по-бавно, но търпението остава възнаградено.
В “Пътешествие до края на нощта” Селин разказва от първо лице за своя живот или живота на Бардамю. Романът се води автобиография, примесен с фикция. Бардамю, който преживява една истинска война и мизерията, която я следва неизменно. Бардамю, който преживява още много неща и ни ги описва най-изтънчено и безусловно. На места четем и за Робенсон и как двете им съдби постоянно се преплитат. “А после се случиха разни неща, и още неща, които не е лесно да се разкажат поради туй, че днешните никога вече няма да ги разберат.”
Но Бардамю всъщност никога не е искал да ходи на война, става доброволец случайно. А дали все пак има случайности на тоя свят? “Истината е, че преди войната всички бяхме още по-невежи и по-самонадеяни от днес. Почти нищо не знаехме за нещата от този свят, бяхме един такива неосъзнати.” “Що не поискате от червейчето да е смело, каквото е розово, посърнало и кашаво, съвсем като нас.” Да, Бардамю далеч не се представя за смел или за герой- напротив, той непрестанно повтаря, че войната е ужасно нещо, че трябва да се махне, да избяга, “защото през цялото време ме беше страх да не падна убит във войната и страх също да не пукна от глад в мира”.
Но тази книга не е само за война, а и за любов. За Лола, за Мюзин, за една великолепна актриса, за Мадлон. “По-трудно е да се откажеш от любовта, отколкото от живота. На тази земя прекарваме времето си в убиване, и в обожание, при това едновременно… Целуваме се, както се почесваме, въпреки всичко.” “Любовта е като алкохола, колкото си по-безпомощен и къркан, толкова ти се струва, че си по-силен и умен и сигурен в правата си като капак.”
Бардамю няма достатъчно пари да избяга в Америка, затова отива в Африка с кораба “Адмирал Дюкен” и така успява да се измъкне от “международната кланица”. Но “мизерията има великански ръст и за да изтрие от себе си мръсотията на света, тя използва лицето ви като хавлия. Все нещо остава отгоре.”
“Пътешествие до края на нощта” ще Ви запознае още с проф. Погребен, Златочеп, г-н Пута, кап. Плашизон, улицата на Търбусите, улица Бунтовна, Белия площад, моста Коленкур, Граняс и още много индивиди и места. Този роман ще Ви накара да се замислите защо “не би било зле добрите да се различават по нещо от лошите” в съня си. Този роман ще Ви убеди, че “ако се свършеха лъжите, светът би трябвало да се закрие поне за две-три поколения”. С този роман ще Ви се допият лимонаден сироп и касисова ракия и ще научите, че “в дъното на всички музики звучи мелодията без ноти, създадена специално за нас, мелодията на Смъртта.”
“Пътешестивие до края на нощта” е роман за нещата от живота, за трагично-комедийните моменти, за куртоазията, за човешкото израстване, за свободата. “Но той е преди всичко литература в истинския смисъл на думата”, както четем на задната корица. Още се колебаете дали да прочетете романа? Защо да го правите ли? Защото “има думи, скрити между другите думи, като камъчета. Не изглеждат по-различни, но ето че въпреки това разтърсват целия живот, който притежавате, из основи, и в слабостта, и в силата му…”
Това е Луи-Фердинан Селин, пристан за емоции, който те приютява небрежно, гальовно, после ти удря шамар и те развълнува. И “стоите там като обесен, над емоциите… Буря е дошла, връхлетяла ви е, твърде е силна за вас, толкова е яростна, че не ви се вярва да е възможно да се състои само от чувства”… И вече никога нищо не е същото след края на нощта…
Ако имаше един ред за автора!Съвременник или класик!Французин или българин,народност! Иначе перфектна рецензия, която те кара истински да жадуваш за тази книга!
Вчера приключих с книгата. Май че известно време ще ми е трудно да се върна в ежедневието. Да, това е Луи-Фердинан Селин. Ще трябва да се препрочете бавно и с усещането вече за друг, различен, но и още по-широк поглед към света.
Скоро имах подобно преживяване. Започнах да чета с известно предубеждение „Елегантността на таралежа“, тъй като се страхувах да не съм попаднала на сълзливо женско четиво. Невероятно приятна изненада. И тази книга ще бъде прибавена към списъка с любимите ми книги.