fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

ИнтервютаНовини

Райчо Станев: За добрия дизайн на книгата е нужно добро съдържание

8 мин.
raycho stanev interv

raycho stanev intervОт няколко години насам различни български проекти ме привличат с облика си и свързващите елементи. Накрая се оказа, че техен автор е всъщност младият визуален артист Райчо Станев. Негов е дизайнът българските издания на книгите на Рей Клуун, дизайна около фестивала GOATMILK и„Камбаната на Бяла речка“, а последният му проект е за сайт и оформление на книгата на по „кубинския“ вариант на „Моята улица“. След доста дълго планиране и напасване на графиците, време е да ви срещнем с най-добрия дизайнер на книги в България в момента.

Как реши да се занимаваш с дизайн на книги?
Започнах с рисуване на корици. Първата задача с илюстриране дойде с книжките на Боян (б. ав. „Малка книга за реалността“ и „Малка книга за бизнеса“ на Боян Бенев). Иначе преди това съм правил и самостоятелни илюстрации по разкази и впечатления.
За правенето на корици и там някак естествено станаха нещата. Участвах в различни арт-проекти. Правил съм книжки. Започнах, като всеки дизайнер, с правене на брошури и каталози и постепенно преминах към книги.
Четенето ми е страст от малък – наистина много обичам да чета – така че е голямо удоволствие да правиш корици и да се грижиш и за илюстрациите вътре.

Добрите илюстрации могат ли да спасят една слаба книга?
Могат да й помогнат, но дали ще я спасят – не знам. Обикновено за един добър продукт са нужни добри материали. Не може при един хубав дизайн или илюстрации, ако вътре нещата са кухи, да се получи добър продукт – нещата са свързани.

Кой е любимият ти проект, свързан с литературата? белият тигър
„Белият тигър“ – това е най-добрата корица, която съм правил досега. А тя е толкова добра именно защото книгата е много хубава.
Въобще, правенето на книгите е лесно, ако изкараш нещата от книгата, ако успееш да се настроиш на същата вълна – просто го правиш. Няма някакви сложни, концептуални мисли – ако успееш да се докоснеш до книгата, нейното илюстриране и обръщане във визуален аспект, става лесно и естествено.

А колко пъти трябва да прочетеш една книга или пасаж, за да направиш това визуално преобръщане?
Книгата е достатъчно да се прочете и веднъж, за да хванеш общото настроение. По време на четене си подчертавам и дори изрязвам отделни пасажи. При започване на корицата ги препрочитам, от тях вадя отделни неща и така се получава.

Къде всъщност се намира българският дизайн в сферата на книгоиздаване, сравнен със световното ниво?
Точно в книгоиздаването са малко местата, където можем да намерим хубав български дизайн. Манол (издателят Манол Пейков – б. ред.) дава много хубав пример с качеството на превода през 90-те години – как заради кризата нивото е паднало, понеже не е имало средства да се плаща. И от там е тръгнала вълна на лоши преводи. Мисля, че с оформлението на книгите положението е още по-трагично.
Тъй като за много от хората визията на една книга не е толкова важна, колкото преводът, редакцията и заглавието, на нас, дизайнерите, ни е малко по-трудно. За да има една книга добър дизайн, тя трябва да има добро съдържание. И съответно, обратното също е вярно – за да може добрият текст да стигне до повече хора, той има нужда от добро оформление.
Надявам се, нещата да се оправят. Може би сме тръгнали във вярната посока вече. И малкото хора, които действат по този въпрос, помагат страшно много.

Може ли един дизайнер да се развие напълно в България, щом няма достатъчно добра конкуренция?
Според мен може. Комуникациите и интернет вече дават много големи възможности. Винаги можеш да си свериш часовника какво става навън – било то със списания, с блогове, със сайтове за корици. Не е изобщо проблем.
Разбира се, много по-добре би било, ако тук на място имаше по-добра конкуренция.

Някога мислил ли си да напускаш страната?
По-скоро не. Тук се чувствам добре. Живеем на интересно място в интересно време. Има много материал за работа, така че какво по-добре от това?!

Каква е мечтата ти за визуален проект?
Всъщност, в момента по-скоро в главата ми се върти звуков проект. Звуков дневник за изследване на различни мои спомени и мисли, свързани с конкренто място. В крайна сметка, вероятно пак ще се получи визуален, когато го публикуваме и в интернет. Иска ми се да отделя един месец за подобен проект.

Ще стигне ли един месец?
Ами да. Ако се разпростираш прекалено много във времето, нещата може да се провалят. Трябва да уцелваш момента и да не го изпускаш. Това е много важно и е една от тайните за правене на повече проекти.

Разкажи повече за „Моята улица“ и твоето участие в проекта. моъата улитца
Проектът започва преди 4 години с Диана Иванова и Борис Делирадев, които направиха българския вариант на проекта. Но кубинският е по-мащабен, естествено и по-екзотичен. Лятото Диана се свърза с мен за новото издание и после всичко се случи много бързо.
Мисля, че успях да хвана духа на пътешествието. Не толкова самата атмосфера на Куба, колкото на самото впечатление.
За щастие, покрай Коледните празници с Бабак (Бабак Салари, фотограф от ирански произход, живеещ в Канада. Автор на снимките в проекта „Моята улица“ – б. ав.) изкарахме околко 10 дни заедно – имахме много време за разговори и успях да навляза в атмосферата за Куба.
Първо трябваше да правим само сайт, но после дойде и книгата. Дизайнът й стана като самите истории – много неравномерен. И май това й е чарът – историите са различни и цялостни едновременно, всяка си има свой собствен живот. Аз всъщност събрах снимките и текста и опитах да не им преча.
Сложното в задачата беше, че книгата излезе едновременно на 3 езика – на испански, на български и на английски. И понеже дължината на текста е различна на различните езици, освен че трябваше да се съобразя с дължината на всяка история, трябваше да предвидя и това, че на всеки език всяка история е с различна дължина. Около 2 дни прекарах в мислене как да се справя с този проблем и накрая успях да открия формулата. Горд съм, че съм карал редакторите да съкращават нито едно изречение, въпреки че в многоезичните книги това е позволено.
Мисля, че книгата стана добре. Хвана се духът на улицата в Куба и се надявам да има интерес към проекта.

Колко често илюстрираш за удоволствие?
Гледай ти… Май колкото често правя книги – наистина е удоволствие за мен. Обичам да си правя схеми в тефтера, но без конкретна тема нямам навик. Може би съм прекалено организиран – нали съм инженер. Имам доста логично мислене и може би на това се дължи липсата на такава спонтанност при скицирането на разни неща.

Много интересно звучи: подреден човек на изкуството…
Може би прекалено дълго е създаван образ на разсеяния артист. А нещата всъщност не са чак толкова отнесени и объркани. Според мен във висшата си форма дори точните науки са същите като изкуството.

Каза, че много обичаш да четеш. Но мислил ли си някога да пишеш?
В началото си мислех, че писането е много трудно нещо. В училище имах само петици по литература и си мислех, че не е моята част. Но лека-полека и благодарение на арт-проектите, в които участвам и трябва да обяснявам малко по-добре какво искам да кажа и да покажа, стъпка по стъпка започнах да пиша. Опитвам се да обяснявам и за творческия процес на работа и дизайн – май също е вид писане.

Какво те вдъхновява?
Всъщност се вдъхновявам много от разговорите с хората. Във всеки един проект, по който работя, свързаните с него хора играят много важна роля. Разговорите с тях ми оказват много голямо внимание и ми помагат страшно много.

[ + ]