Признавам откровено, че се изкушавах да започна с антологията „Разбойници“ (изд. „Ciela“) отзад напред, за да прочета първо историята на любимия ми Дж. Р.Р. Мартин, която всъщност е оставена за финал. За щастие, успях да се сдържа и да се доверя на подредбата, която са избрали съставителите Гарднър Дозоа и гореспоменатият Мартин.
Джо Абъркромби дава не по-малко добро начало със своя разказ „На никого не му е лесно“. За жалост, следващата творба, написана от Джилиан Флин, бе истинско разочарование за мен, макар и да не съм очаквала нещо повече от авторката. До края на сборника така и не спрях да се чудя какво прави името й тук – за мен подобен писател изобщо няма място в „Разбойници“, въпреки че Флин се е опитала да заплете уж интересна, но доста пошла криминална история.
Това беше и най-голямото ми разочарование от цялата антология – криминалните разкази, преплетени с онези хубави, истински фентъзи истории. Бих орязала, без да ми мигне окото, „Пукната чаша“ на Джо Р. Лансдейл, „Открадната музика“ на Брадли Дентън, както и „Диаманти от текила“ на Уолтър Джон Уилямс. За жалост, имаше още неподходящи разкази и сред тях е Кони Уилис с нейната „Специална премиера“. Не ме разбирайте погрешно, всеки един от тези разкази е написан добре, но историите на сюжета изобщо не ме грабнаха. Нито се допълваха с останалите, нито с истинското значение, което крие думата „разбойник“. Единствената история от криминалния жанр, която ми бе интересна, е „Доказан произход“ на Дейвид Бол, към когото със сигурност бих посегнала пак и в бъдеще.
В Топ 5 за мен са историите на Даниел Ейбрахам („Смисълът на любовта“), Стивън Тейлър и неговата „Среща със злото в Тир“, Гарт Никс и „Товар от слонова кост“, „Керван за никъде“ на Филис Айзенстайн и „Дървото на мълнията“ от Патрик Ротфус. Безспорно обаче най-добра е историята на Скот Линч „Една година и един ден в Терадан“, която е просто в пъти по-открояваща се от всички останали.
Сред останалите приятни и увлекателни разкази, които стават за четене, са тези на Матю Хюз за „Странноприемницата на седемте благословии“ и „Любопитният случай с мъртвите съпруги“ от Лайза Татъл. Разбира се, Нийл Геймън също се отчита задоволително с „Как Маркизът си върна любимото палто“.
Пол Корнел прочетох с мъка, откровено ме отегчи, заспивах три вечери подред, докато дочета историята му „По-добър начин да умреш“, а Майкъл Суонуик и „Тони Фустанели“ никак не оставиха трайни спомени в мен. Ако трябва да съм честна, „Опасно ретро“ на Кери Вон и „Дюволски метал“ на Чери Прийст също не бяха кой знае какво.
Що се отнася до Дж. Р.Р. Мартин, спокойно бих могла да кажа, че той не ме разочарова. Типично в неговия си стил Мартин е решил да разкаже за „Принцът разбойник, или Братът на Краля“ – история, която по-скоро би допаднала на най-големите фенове на поредицата „Песен за огън и лед“, тъй като е посветена на Принц Демон от небезизвестния род Таргариен. Щеше да е хубаво Мартин да бе написал нещо по-различно, но човекът явно си е в тон с предстоящата шеста книга от поредицата му „Ветровете на зимата“, или пък може би още е бил на вълна „Светът на огън и лед. Неразказаната история на Вестерос и Игра на тронове“ и просто е решил да не се разсейва с нови истории.
Накратко, „Разбойници“ e чудовищно голяма книга от цели 830 страници, в която ще намерите доста качествени фентъзи разкази, сътворени от много добри писатели, които притежават не една и две награди „Хюго“ и „Небюла“. Ако си търсите нов автор на този жанр, с когото да делите свободното си време в бъдеще, то тук несъмнено ще се сприятелите с някого. С някои от другите творци пък надали ще седнете и на по бира.
Адмирации за усилията, които е положил Богдан Русев за чудесния превод, както и за суперската корица на Дамян Дамянов. Остава ни единствено да се надяваме, че в скоро време ще си имаме такъв сборник и с родни автори…
Още ревюта за антологията може да прочетете от Диана Василева тук, както и в блоговете „Книголандия“ и „Книжен Петър“.
