fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Жозе Моуриньо е на върха, защото за него всичко е „Твърде лично“

4 мин.

Кой пък е този Жозе Моуриньо и защо трябва да се пише биография за него? За повечето неизкушени от футбола читатели въпросът изглежда солиден като Вала в „Игра на тронове“. Биха разгърнали корицата със заелия уверена поза португалец, биха видели, че се споменават някакви си мачове и титли, и биха отминали. Което би било грешка не по една, а по цели три причини.

Номер 1. Автор на „Жозе Моуриньо. Твърде лично“ (издателство „Жануа 98“) е Робърт Бийзли – британски спортен журналист, многократно награждаван и умеещ да пише увлекателно. Робърт започва биографията с първата си среща с големия треньор, разкрива как професионалните им взаимоотношения прерастват в солидно приятелство и завършва с един почти лиричен, майсторски поднесен финал.

Номер 2. Книгата е страхотно доказателство за влиянието на медиите (все още дори на печатните такива!) в съвременния свят. За новини, по-ценни от злато, и находчивост, поставяща те пред другите в бранша. Всички, които вярват, че важните решения в големите компании (каквито са футболните отбори) се вземат само от техните шефове, ще бъдат изправени пред не един повод за размисъл. Впечатлен съм как един журналист, на пръв поглед просто отразяващ спортни събития, е в епицентъра на поредица сензационни новини. Чудесен пример за професионализъм и страст към професията.

Номер 3. Жозе Моуриньо е гений. Нека вече говорим сериозно. Човекът е единственият на планетата, ставал шампион (и то не само по веднъж) в най-силните европейски шампионати – тези на Англия, Испания, Италия, Португалия. Триумфирал в Шампионската лига. Разбил десетки рекорди. Носещ шампионския манталитет със себе си и помогнал на безброй играчи да надхвърлят собствените си очаквания и да се превърнат в легенди. Педантичен стратег, кротък семеен човек, който обожава близките си и непримирим победител.

За Моуриньо е важно да побеждаваш непрекъснато, а не толкова да печелиш трофеи, важни са спомените, а не толкова медалите. Жозе дори твърди, че жаждата за слава е най-силна точно в последните пет минути, преди да я постигнеш. И още, че най-скъпият му медал ще бъде последният, който спечели, преди да се откаже.

Като читател бях вдъхновен. През всички години, в които гледам футбол, съм изпитвал неприязън към Моуриньо. Считал съм го за арогантен, надценен и дразнещ мъж. Мрънкал съм, ругал съм го и съм преглъщал горчиво при всичките му триумфи. Понастоящем обаче е мениджър на любимия ми „Манчестър Юнайтед“, така че ми се прииска да зарежа предразсъдъците и да го опозная. Робърт Бийзли е свършил изумителна работа в обрисуването на образа на Моуриньо. Цитира десетки лични разговори, откровения в интервюта, мисли и коментари, които, събрани в едно, карат Жозе да изглежда много по-земен и достъпен.

Книгата обхваща предимно годините на Моуриньо в „Челси“ (по това време Бийзли отговаря за новините за този отбор в британски вестник, което му дава шанс за чести срещи с португалеца). Времето, в което успява да промени самочувствието на играчите и да ги превърне във фактор в европейския футбол. Разбира се, споменават се и успехите с „Интер“ и „Реал“ (Мадрид), но те се използват основно като фон за завръщането на Жозе в Лондон.

Мисля, че всеки може да открие ценни мигове в „Жозе Моуриньо. Твърде лично“. Книгата е вдъхновяваща, страхотно четиво за футболните привърженици и обогатена с 16 луксозни страници с цветни снимки. Добра работа на екипа на „Жануа 98“ – от преводача Данаил Кънев до предпечатната подготовка, извършена от Методи Стоянов. И много добро решение да представят Жозе на българските читатели.

За финал ще споделя радостта си от победата на „Манчестър Юнайтед“ над „Тотнъм“ преди по-малко от час. Триумф, изкован основно от мотивационните умения и решения на Жозе Моуриньо. Well done, lads!