fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Телефонни обаждания“ – с любов към литературата

2 мин.
telefonni-obazhdaniya

telefonni-obazhdaniyaПоредната ми вълнуваща среща с невероятните автори, подбрани в „Кратки разкази завинаги“ от издателство „Жанет 45“! Това безспорно е най-литературната книга от поредицата. Защо го казвам ли? Да вземем за пример първата част – „Телефонни обаждания“.

Тук героите са: ентусиазирани писатели, чиито творби никой не иска да чете; застаряващи литературни величия, които са изгубили вяра в способностите си; обсебени маниаци; критични рецензенти, страдащи от угризения на съвестта; и за десерт една странна история с криминален привкус. И това е само в първите около 70 страници. В тези първи разкази Роберто Боланьо пише с любов, внимание и търпение за тези герои, които са се потопили в бездната на литературата и без нея губят собствения си смисъл. Тук преобладават не случките, а мислите; не действието, а отношенията, терзанията и съмненията.

Във втората част („Ченгета“) напрежението се покачва. Намесват се руски мафиоти, чилийски полицаи и леко комични криминални сюжети. Историите се разказват основно от потърпевшите и е странно удоволствие, което изпитах, проследявайки горчивината, с която са свързани всички тези спомени.

В „Житие-битие на Ан Мур“ (част 3) историите са страстни, драматични и обхващащи цели десетилетия от нечий живот. Особено в едноименния разказ Боланьо е успял да разкаже толкова много за едва 30 страници, че направо да ти се завие свят. Огромно удоволствие ми достави стилът му в тези заключителни редове на книгата – сбит, но същевременно подробен; обстоятелствен, но без излишни многословия; документален, но и житейски интригуващ. Без съмнение този разказ е фаворитът ми от „Телефонни обаждания“.

Не е особено трудно да се усети колко начетен, опитен и талантлив разказвач е Боланьо. Редовете на разказите му са изпълнени със смисъл и самата подредба на думите и изреченията ти носи наслада. Чудесен автор, поредно отлично попадение на литераторите от „Жанет 45“.

Не пропускайте мнението на Милена Ташева за „Телефонни обаждания„, както и ревютата за други книги от поредицата „Кратки разкази завинаги“ –Момичето на хладилника“ и  „Асамтой„.