fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Галина Уланова – балерината, която не искаше да танцува

5 мин.
Az ne iskah da tancuvam - Galina Ulanova

Az ne iskah da tancuvam - Galina UlanovaНяма да е пресилено, ако наречем Галина Уланова икона на съветското балетно изкуство. Около името й сияе някакъв митичен ореол, по време на Отечествената война руските войници носят снимката й на фронта. Наричат я „душата на руския балет“. С безупречен професионален и личен живот, отдадена изцяло на изкуството, далеч от интриги и клюки, тя е обект на възхищение не само като балерина, но и като личност.

„Галина Уланова: Аз не исках да танцувам“ (изд. „Рива“) представлява сборник разговори с балетната критичка Саня Давлекамова, обогатен с лични спомени на авторката и на знаменити съвременници. Те следват хронологията на живота й от постъпването в балетния интернат в Петербург през 1919 г. до последните й години. Плод на интензивно общуване в продължение на четвърт век, тези разговори предават живия глас на Галина Уланова, надникват в нейната уединеност, повдигат завесата на затворения й характер и сдържана външна изява.

Спомените на Уланова ни отвеждат в началото на XX век, в жестоките следреволюционни години. Родителите й – балетисти нямат на кого да оставят малката Галина по време на сценичните си изяви и „по-скоро от безизходица, отколкото по желание“ я дават в интерната на балетното училище, където децата се отглеждат и обучават за държавна сметка.

Тя много трудно свиква със суровия режим, физическите натоварвания и раздялата с родителите и това слага отпечатък за цял живот върху отношението й към балета. Никога не гледа на него като на призвание, а по-скоро като на дълг, който трябва да се „отслужи“, да се изпълни по най-добрия възможен начин.

През целия си активен изпълнителски период Уланова работи върху своите недостатъци, усъвършенства майсторството си. Ежедневието й е спартанско, дневният режим – разграфен до минута, подчинен изцяло на професията. Надарена с ярък драматичен талант, тя насища със смисъл и чувство всяка минута на сцената, налага убедително своите интерпретации на „балерина-актриса от нов тип, способна пластично да създаде образ, неотстъпващ по сила и дълбочина на нито един друг вид творчество“ (Юрий Григорович).

Тонът на разговорите, документирани в книгата, е издържан в дух на огромно уважение и пиетет към личността на Уланова. Авторката Саня Давлекамова е не само професионално ангажирана с балета, но и от дете е страстна почитателка на изкуството на Уланова. Това създава атмосфера на романтично преклонение и благоговеене пред таланта на голямата балерина, което би могло до някаква степен да подразни хората, несподелящи това отношение, било защото не са така добре запознати с изкуството на Галина Уланова, било защото имат по-различни естетически предпочитания.

Противовес на тази еуфория неочаквано се явява самата Уланова, която с огромна самокритичност снижава и приземява всеки епитет и възторжена оценка на нейните изпълнения.

Ние бяхме първите в съветския балет. Тогава се случваха много нови неща в нашето изкуство. И някои неща ми се наложи да правя първа. Видели са мен, затова са заговорили за мен…“ – е отговорът й на определението „велика балерина“.

И ако тази скромност може да бъде заподозряна в известна поза, то факт е, че на 35-годишна възраст се отказва завинаги от „Лебедово езеро“ заради едно недоизвъртяно докрай фуете* от прочутите 32 фуетета в партията на Одилия.

Може да стана случайно: преди това бях претърпяла една травма. Но аз не мога да експериментирам и да проверявам случайностите пред публиката. Познавали са те, правила си това, а сега не можеш да го направиш. Не бива да се сваля първоначалната летва. Надолу и надолу по стъпалата – докъде ще стигнеш?

При съставянето на такъв сборник личният момент при подбора на темите и документите е неизбежен. За съжаление читателят само може да се досеща за скритата страна на кариерата на Уланова, за цената, която е платила за привилегията, но и наказанието да бъде любимата балерина на Сталин. Отношенията й с властта, стремежът й да се съхрани в този смъртоносен „флирт“ с най-могъщия човек в страната остават някак извън полезрението на книгата.

Независимо от това се радвам на срещата си с този така ценен документ, чрез който проследяваме не само живота и творчеството на голямата балерина, но и един динамичен период в развитието на руския балет и Большой театър. От многобройните филми, които изгледах по време на четенето, ви предлагам особено красивия откъс от  балета „Ромео и Жулиета“ на Сергей Прокофиев. Галина Уланова е първата изпълнителка на ролята на Жулиета.

*Фуете (фр. „fouetté“) – виртуозно движение в балета, изпълнявано като поредица от бързи завъртания на едно място, като в края на всяко завъртане заетият крак се повдига встрани на 45-90 °.