Не живея в България и фактът, че мога да чета на български, без да плащам луди пари за доставка и книгите ми да пристигат изпонамачкани, ме прави безкрайно щастлива. Електронните книги може и да не миришат на мастило и хартия, но са бързи, лесни и достъпни за секунди, така че „Ура!“ за всички български издателства, които правят и е-книги. Освен това мога да се запася с безброй много книги, без да ми тежат, и да не се притеснявам, че ще останa без нещо за четене, дори да нямам достъп до интернет. В такъв момент на презапасяване се сдобих със „Сбъдната любов“ (изд. „Ибис“), последната засега книга от поредицата за „Братството на черния кинжал“ на Дж. Р. Уорд.
Обичам любовни романи, но малко се притеснявах дали този ще ми допадне толкова, колкото другите от поредицата. Любовните сцени, които пише Уорд, са много разгорещени, а не бях сигурна дали ще се чувствам комфортно да чета за такива между двама мъже. Да си призная, в началото наистина имаше някакъв дискомфорт, но после си казах, че толкова много харесвам Куин и Блей и че тяхната любовна история по нищо не се различава от тази на Зи и Бела, на Ева и Гидиън или дори на Крисчън и Ана, голяма работа, като и двамата имат пениси!
А любовната история е наистина много дълбока и наситена емоционално – тя започна още преди няколко книги, но едва сега достига пълната си кулминация. Проблемите между Куин и Блей се задълбочиха, защото никой от двамата не искаше да признае (включително и пред себе си!) изпепеляващата любов, която изпитва към другия. Особено на Куин му е много трудно да се довери и да отдаде сърцето си, бидейки цял живот отхвърлян и презиран от семейството си заради генетичния дефект, който, ако питате мен, е по-скоро ефект – две различни очи, синьо и зелено. Емоционалната студенина и отчужденост отблъскват Блей от най-добрия му приятел и го изпращат в прегръдките на друг мъж. Естествено, тогава Куин разбира колко много означава младият воин за него и се хвърля във все по-рисковани бойни операции, за да се справи с емоциите и болката.
Книгата не е съсредоточена само върху тях двамата обаче – научаваме много за Лейла, за връзката на Джон Матю и Хекс, за дарбата на Пейн, а на сцената излизат и страшните телохранители-сенки на Ривендж, които май ще се окажат по-интересни, отколкото някой е предполагал.
Честно да си призная, поредицата беше почнала малко да ми доскучава, но когато една приятелка ми напомни за нея, реших да си дочета книгите, не обичам недовършени поредици. И не съжалявам, радвам се, че Куин и Блей намериха щастливия си финал. И макар тъмните облаци за Братството тепърва да се струпват на хоризонта, всичко изглежда по-светло, когато любимия човек е до теб.
