fb
Ревюта

„Седемте смъртни гряха“ на желанието да си неповторим

2 мин.
sedemte-smartni-gryaha

sedemte-smartni-gryaha„Седемте смъртни гряха“. Не е заглавие, за което бих се втурнал към книжарницата. Дори, признавам, поизоставих книгата за малко след 50-тина прочетени страници, които все пак изглеждаха обещаващо. И как да оставиш за дълго настрана четиво, в което група дяволи си играят със съдбите на земните хора?

Облечена в съвременната история на тайно арийско братство и намесата на шепа дяволи, забавляващи се като в настолна игра, книгата ни води напред-назад в животите на трима младежи и техните родители, пазещи голяма тайна за управление на големи капитали, кръгове на интереси, ложи и зависимости. Добре забъркано с нацистите и техните наследници, хомосексуални истории, безкрайни амбиции и разбити от компромиси животи – амалгамата е добра, макар напрежение около някаква конкретна интрига да липсва.

Едно от най-отчетливите предимства на „Седемте смъртни гряха“ е, че явно е начало на интересна поредица – поради споменатата вече липса на интрига, а и има потенциал за роман от поне 1000 страници (за сметка на сегашните 370). В цялото течение на романа няма кой знае каква завръзка, по-скоро е наблегнато на запознаване на читателя с основата на самата поредица – предистория, герои и връзките между тях. На практика до края на „Седемте смъртни гряха“ ненужните герои са „премахнати“, а в последната страница се появява и нов персонаж.

Мишел Райт сякаш се е уморила в някакъв момент от писането и от плавно и действено изграждане на героите след средата се преминава в „разказано-от-писателя“ описание. Вероятно дотам се стига и заради прекалено големия брой главни персонажи и трудността да бъдат избрани един или двама водещи, около които да се върти основно действието. Първо си мислиш, че са трима – Марк, Лукас и Маги, но всъщност си се оказват доста повече. Така де, в един момент започва да изглежда попретупано, а диалозите меко казано слаби.

Ами това е, след като съм дал три звездички на първата част, правя малка почивка и подхващам втората. Там се надявам действието да е малко по-динамично, за да имам желание да прочета после и евентуална трета книга.