Когато започвах тази книга, нямах представа с какво се захващам. Не бях чела нищо от автора, анотацията ми звучеше сравнително общо и нямах никакви очаквания. След като прелистих последната страница, се оказа, че пак не съм абсолютно наясно какво точно прочетох. Tова обаче ми създава по-скоро положителното впечатление, че съм се сблъскала с нещо необикновено.
„Седмата функция на езика“(изд. „Парадокс“) от Лоран Бине представя една алтернативна реалност, в която смъртта на известния философ Ролан Барт, блъснат на улицата от камионетка с пране, не е инцидент, а убийство. Френският полицай Жак Баяр, заедно с младия семиотик Симон Херцог, който му помага да се ориентира в света на философията и лингвистиката, откриват вероятния мотив – Барт е притежавал мистериозен ръкопис, за който се предполага, че съдържа тайнствената седма функция на езика. Но когато Баяр и Херцог тръгват по следите на ръкописа, на пръв поглед поредното полицейско разследване се превръща във водовъртеж от преследвания, убийства, заговори, философски трактати и тайни общества.
Комбинацията между художествена измислица за сюжет, реални исторически личности за герои и утвърдени, съществуващи философски теории звучи подозрително, но всъщност сработва доста добре. Мишел Фуко, Жак Дерида, Умберто Еко, Луи Алтюсер, Филип Солерс и Юлия Кръстева са само част от съвременниците на Барт, които може би са замесени в убийството му. Лоран Бине рисува любопитна картина на живота на интелектуалците от втората половина на миналия век – всекидневието им е изпълнено както с философски и политически дебати, така и със скандални сексуални практики, конспирации и подмолни постъпки. А когато се изправят един срещу друг в реторически дуел, залозите са по-високи, отколкото бихме очаквали.
На фона на цялата френска интелигенция главното дуо е особено симпатично. Полицай Баяр е явен антипод на философите – прям и здраво стъпил на земята. Въпреки че разкриването на престъпления е неговата експертиза, той определено се чувства не на място в интелектуалните кръгове, сред които го запращат следите на този случай. Младокът до него също е част от тях, но вместо да противоречи на образа на Баяр, той го допълва. Първоначално Херцог е въвлечен в разследването против волята си , но търсенето на истината постепенно го увлича и той се впуска да превежда реалността в символи и да открива скрития й смисъл.
Лоран Бине (снимка: The Independent)
Философските отклонения, които са сравнително чести, до известна степен ми бяха приятни – дори започнах да си подчертавам определенията, които ми бяха интересни. Бине е магьосник в описването на сцени със словесни дуели и с лекота приобщава читателя към публиката на дебата – усещах напрежението, възхищавах се на интелекта на участниците и трескаво очаквах обявяването на победителя.
Въпреки това дългите и подробни описания на литературни и лингвистични теории ми напомниха за студентските години в СУ – както със споменаването на познати имена като Фуко и Бурдийо, така и с усещането, че части от прочетеното са ми абсолютно неясни. В никакъв случай не твърдя, че романът е напълно неразбираем. Просто за мен, като съвсем начинаещ интелектуалец, някои глави бяха твърде подробни и оставяха впечатление, че чета учебник. От друга страна, сигурна съм, че на някои от състудентите ми текстът би се видял даже лековат.
„Седмата функция на езика“ прилича на роман на Дан Браун, ако Дан Браун беше философ. Криминалният сюжет е изграден около философските елементи, теории и личности, което прави книгата по-бавна за четене от обичайните трилъри, но пък дава добра перспектива за интелигенцията на ХХ век. Така или иначе, Бине е написал трилър за интелектуалци, който е свежо разнообразие от стандартните романи в жанра, а интригата би допаднала дори и на читатели, които не се интересуват от философските нюанси.
Откъс от книгата можете да прочетете тук.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
