Когато обичаш някого, ти не го обичаш, защото го познаваш. Обичаш го, защото не можеш иначе.
Из „Ще се върна за теб“ от Кристин Димитрова
Понякога през зимата трябва да се четат книги, в които събитията се развиват през лятото. Имаш нужда нещо да те стопли, да те отведе на различно място от там, където си сега. „Ще се върна за теб“ от Кристин Димитрова (изд. „Обсидиан“) се оказа един изключително подходящ избор в това отношение.
Лазар е млад, синеок и хубав – от поколението, избягали в чужбина, на което не им липсва самоувереност, а понякога тя дори е в повече. С приятелката си Лена са на почивка в Италия, когато едно телефонно позвъняване променя всичко. Лазар трябва спешно да се прибере в България за погребението на майка си – известна оперна певица от миналото, загубила трагично гласа си на прага на важен етап в кариерата си. Междувременно момчето получава и един тайнствен имейл от подател на име Blue Rose, но текстът е на български.
В трагичния ден на опелото, освен баща си, към който таи неприязън от дълго време, той вижда и загадачъната Ая. Високата и приковаваща поглед девойка му дава телефона си скришом от гаджето му и тръгва загадъчно по друга алея на гробищата, видимо доволна, че е изпълнила някакъв първоначален план. Последвалите обстоятелства и една разкрита тайна преместват оста на Лазар така, че напереният красавец започва да се чуди кой всъщност е той и дали изобщо ще успее да намери обратно пътя към себе си, или ще остане завинаги изгубен.
Лена обаче се е уморила от повърхностните им отношения, от неговото несериозно поведение и това, че се интересува главно от три неща: пари, секс и спорт. Зарязва го в скъпарския им хотел скоро след погребението, заподозряла афера с Ая, без да вярва на думите на Лазар за истината – както става в приказката с лъжливото овчарче, а често и в живота.
Досега разчитал на богатата си приятелка да плаща всичко, младокът трябва спешно да намери начин да плати сметката за престоя им, преди да поеме на едно пътешествие, от което няма да се върне същия. През цялото време авторката умело следва пътя на Лазар, помагайки на читателя да разбере повече за главния герой не само чрез действията му, но и чрез мислите му.
Димитрова старателно описва душевните терзания на Лазар и онова израстване, което не става с промяната на годините в паспорта, а с екзистенциалните обстоятелства около теб. В стила на писателката личи дълбоко познаване на хората и как да ги пресъздадеш на белия лист по най-правдоподобния възможен начин, дори да са второстепенни герои в сюжета, като Таня и Борис.
Таня и Борис се върнаха с кошница розовобузи домати. Двамата вървяха усмихнати и спокойни, горди с продукцията си като първокласници с годишните си свидетелства. Борис носеше кошницата, а Таня крачеше до него с тънките си крака, които се виждаха под навитите крачоли на гащеризона й. Имаше нещо емблематично в съпрузите в този миг, нещо от победата на доброто над злото, бъдещето над миналото, живота над смъртта и въобще, ако трябваше да печата банкноти, Лазар би сложил върху десетолевката снимката им от този момент, с доматите. Бяха хора, намерили себе си.
„Ще се върна за теб“ е от важните романи, на които е хубаво да се отдели старателно, бавно и напоително четене. Това не е книга за хаотичните, за тях ще е предизвикателство да прочетат тази добре подредена история и едва ли ще успеят да оценят перото на автор като Димитрова. Не е и творба за онези припряни млади, които са неспособни да се потопят напълно в една история, без да правят и нещо друго за фон.
Тук има толкова много дълбоки и стойностни природни описания, достойни за курс по творческо писане; има толкова много внимание към всеки детайл, има и онова тънко чувство за ирония и хумор, които само талантливият автор може да вплете на страниците в романа си, просто защото познава отлично живота в пълноценния му блясък и суета, с всичките му възходи и падения, неочаквани обрати, суматохи и моменти на обич.
„Ще се върна за теб“ е вторият роман на Димитрова след дебютния ѝ „Сабазий“, който ще се преподава в Мексико. Историята тук пленява читателя от първата до последната си страница, докато го кара да си задава онези, най-трудните въпроси, на които и самият главен герой Лазар търси отговорите. Въпроси за това кои са истински важните хора в живота и кои са истински важните неща, защото понякога можеш да си мислиш, че знаеш всичко това и си напълно наясно със себе си, но съдбата да ти посочи среден пръст и да те опровергае, обръщайки те на 180 градуса, ала именно в тези моменти, когато каручката се обърне на пътя, човек най-често намира себе си.
Книгата на Кристин Димитрова „Ще се върна за теб“ ще намерите в Ozone.bg.
Не пропускайте и ревюто на Диана Петрова за сборника с разкази „Като пристигнеш, обади се“ на Кристин Димитрова тук.