fb
Ревюта

Писмата, които не пристигат, скъпа госпожо Шуберт

6 мин.
Eva lipska Skapa gospozho Shubert

Eva lipska Skapa gospozho ShubertСкъпа госпожо Шуберт, какво да правя с излишеството памет?
…това ваше човечество, непоносима печатна грешка на вселената
Ева Липска

Излишно е вече да го увъртам. Афинитетът ми към полската литература е видим. Откриването на полската поезия за мен се случи в далечното начало на 21. век. Незабравимо четене на стихотворения от Вислава Шимборска чрез минималистична актьорска игра от две актриси. Обременена съм. След Шимборска си мислех, че няма кой друг да ме завладее. Чеслав Милош, Збигнев Херберт, мъжките гласове в полската поезия са чужди на светоусещането ми.

Тъй като го осъзнавам, при срещата си с поезията на Ева Липска и българското издание на книгата й с поетична проза „Скъпа госпожо Шуберт…” (издателство за поезия „Да“; превод: Вера Деянова; автор на илюстрациите: Себастиан Кудас), се опитвам да сменя контекста. По силата на съдбата и любовта започвам да чета на глас поезията на дядо ми. А срещата със самата Ева, Себастиан и Вера остави дълбок отпечатък и непреходно вълнение.

„Скъпа госпожо Шуберт…” в българското си издание обединява две книги: „Скъпа госпожо Шуберт…” и „Любовта, скъпа госпожо Шуберт…”. Поетизирана проза в епистоларен формат, която е като камъка на Шимборска (вж. „Разговор с камъка”) – без врата, съответно без ключ. Възниква онова гъмжило от въпроси, които галено наричам „таралежи”. На каква възраст е авторът на писмата? Кога е време да говорим за смъртта по житейски начин със семейството си? Ако на близък, който си отива, му четеш за смъртта, за отсъствието на надежда, близък ли си му или това е необходимата доза цинизъм, за да предпазиш себе си от нежелани емоции? Защо тези писма не пристигат? Закъснели ли са? Или точно обратното – навременни са?

Отговорите всеки ще намери сам за себе си. Заложена е перспективата за различни въпроси, в зависимост от нагласата на читателя. Фикцията на междуличностна кореспонденция, сакралността на писмото (и като форма, и като акт на писане) е изложена на погледа ни, на очите на публиката. Подложена на уязвимост. Разголена интимност на една дълготрайна любов, по-дълбока от съвременните преживявания и сексуална обвързаност на двойките. Гаснещо разбиране за интимност, което жадувам (дано не съм единствена). Интимност, преплетена с поетична съзерцателност и пътуване. Пътуване, във физическото, конкретно пространство, в паметта (обсесивно присъстваща тема в книгата) и историята на човечеството. Повторно пътуване по места, на които адресантът може би е бил с госпожа Шуберт и което пътуване лесно бихме дамгосали със „завръщане”. Писма, които регистрират дефицити, липси, откази, промени във все същия декор – познатия свят.

ewa lipska

Ева Липска

Впечатлението ми е, че повторното пътуване е провокирано – за/заради другия и за установяване на собственото аз по отношение на теб/нас, госпожо Шуберт, на място в света. Пишещият отбелязва повече снизяването на живеенето в света днес. Поетичните писма могат да се видят и като разговор вътре в аз-а за (не)прекъснатите връзки между минало и настояще. Визуалната ми представа, докато потретях книгата, е за картички в думи. Те могат да пристигнат, а могат и да се загубят по пътя. По-важни се оказват за адресанта, не за адресата. Читателят не е всмукан навътре, стилът на Ева Липска го е приканил да разглежда, поставя му 4D очила за уж обичайно пътуване из личната изповед.

Тонът на поетичните писма е спокоен, без обвинения, но с критичен дух. Елегантност в разобличението на съвременната цивилизация и порядки. Дозата разочарование е фигурирана през исторически имена (Нерон например). Разпознавам нотка любов в това дистанциране, за някой може да е надежда. Макрорамката е смесица от времена и пространства, герои, исторически моменти и метафори на интимното („топлите извори на нашата любов”; „оплитам се в кабели от дати”; „дълга нощ от неръждавейка”), имена от потребителската ни кошница („хранителни добавки”). Езикът на поезията отдавна говори в категории на частното, тук – без да са снижени до егоистичното вътрешно преживяване. Надмогват го и го отнасят към скрита измервателна система за непреходното в отношенията между хората и в битието. Проникновени метафори и оксиморони, разпъващи думите отвътре.

всичко, което е невъзможно, става за живот. („Нова планета“)
Мечтае за литературна пандемия,
която да погълне милиони жертви („Вирус“)

Скъпа госпожо Шуберт, пишете, че ни забравя
паметта („Паметта“)

Насищане с теми – познати, с интеркултурни препратки и необичайни, нови. От „Градове” – името на новия Лабиринт, самия език, през мелници, казино, глупостта, сън, филм, печатна грешка, огледало, ЕС, поезията. Много памет, вирус, едип цар, аварийно кацане, черни пиана, питането какво ново (помните Ремарк и „На западния фронт нищо ново“), до нашия познат свят и едно завършващо „Между” („Скъпа госпожо Шуберт, замислям се къде ще заживеем/ После. (…) То ще бъде между това, което не направихме, и онова, което/ вече не ще направим.„)

Поетизирана проза, все пак поезия, с ритъм. Тактувам си. Пускам си Шуберт (Франц). Поезията, която докосва. Поезията на Ева Липска дълбае дупки по плътта ми.

Мъртвите

Скъпа госпожо Шуберт, все по-често вървим по дирите на
мъртвите. Проучваме местата, където тях вече ги няма.
Обезпечаваме следите от техните слова. Със суха храна
„Бенто Кронен Лайт” подкупваме триглавия Цербер.
Наблюдаваме смъртоносното стечение на обстоятелствата.
Не изпускаме от очи отсъствието им. И през цялото време,
незабелязано, ги следваме. А от към тях – единствено
студенина…”

Sebastian Kudas Ewa Lipska Skapa gospozho Shubert ilustratsiyaПослевкусът на книгата е да посегнеш към молива и да напишеш писмо, което няма да изпратиш. Без съспенс, тихо, със смирение. То идва от възрастта, натрупването на време/знание и осмисляне на опита. В коктейла от тези съставки пристига свободата – да захвърлиш „Достоевски, Маркс и Ницше” и да се върнеш към Братя Грим.
Няма друг начин да осъзнаем безпокойството на живия живот, освен чрез „страната, която е навсякъде и името й е Поезия”.

Книгите на издателство за поезия „Да” завършват с „Речник“. При „Скъпа госпожо Шуберт…” той се предхожда от прекрасен послеслов „Все тази част на самотата” на преводачката Вера Деянова  и резюме на биографията на Ева Липска.

За илюстрациите в книгата може да научите от интервюто с Ева Липска и Себастиан Кудас.

 

[ + ]