Рядко пиша ревюта на любовни романи, защото, честно казано, няма какво толкова да пишеш. Все пак целта на този жанр не е да те накара да се замислиш за истината, пътя и живота. Книгите ти предлагат няколко безгрижни часа с приключенията на двама души, които се влюбват и по пътя към щастливия край преживяват някое и друго препятствие. Понякога обаче откривам история, която да ме очарова искрено като „Сладки мечти” (изд. „Ибис”) на Сюзън Елизабет Филипс. Поръчах си книгата една събота вечер и след няколко минути тя беше на четеца ми. Удобството на електронните книги, особено когато не живееш в България. Да, това е намек към всички български издатели да разширят обема на книгите, които издават в електронен вариант.
Приключвам с отклонението и минавам към сюжетa, който проследява историята на Шугар Бет Кеъри. Тя от онези жени, които може да не носят капчица грим, да са облечени със стари и размъкнати дрехи и току що да са станали от сън, след тежка нощ, и пак ще са красиви и неустоими. На 18 години е имала всичко – богатство, красота, както и самочувствието да е наследница на една от най-старите и уважавани фамилии в родния й град Париш, Мисисипи. 15 години по-късно тя се завръща там, с три брака зад гърба си, бедна и поочукана от живота, но помъдряла. Съгражданите й не таят особено топли чувства към нея, и то заслужено. Някога Шугар Бет е била най-популярното момиче в училище и е направила живота на определени хора доста неприятен. Време е за разплата и тя ще трябва да се изправи лице в лице с всички, които не са я забравили. Сред тях е и Колин Бърн, някогашният й учител по литература, чиято кариера за малко не е съсипала. Сега ролите са разменени, Колин е богат и известен и е измислил своето отмъщение. Разбира се, между двамата ще припламнат любовни искри и по нататък всичко е история.
Сюзан Елизабет Филипс има приятен стил на писане, а хуморът е добре премерен. Хареса ми образът на Шугар Бет, която, за разлика от името си, не е някоя лигава и безлична девойка, нещо средно между майка Тереза и Флорънс Найтингейл. Омръзнало ми е от сладки и мили героини, които винаги са готови да помогнат. В реалния живот, дори и да си добър, понякога вършиш ужасни неща, и то съвсем осъзнато. Колин, от своя страна. е доста ексцентричен образ и доста се посмях с него. На втори план се развива любовната история между Уини Дейвис и Райън, която ми беше дори по-интересна от тази на Шугар Бет и Колин. Тя показва някои от не толкова прекрасните действия, предизвикани от любов, и какво е готов да стори човек, когато много силно иска някого. Поуката е ясна: самоуважението е нещо, което не е редно да се потъпква в името и на най-силните чувства.
Много хубава любовна история, която е добре описана от Филипс, без да набляга твърде много на взаимоотношенията на двамата главни герои, което понякога е ужасно досадно. Малкото южняшко градче и колоритните му жители не са пренебрегнати от авторката и добавят чар към романа. Има и сериозна нотка с идеята житейския опит, който понякога те отвежда на доста различно място от това, което си си представял на 18 години. Все пак, независимо това, което се опитват да ни убедят YA романите (а аз ги харесвам), когато си тийнейджър, се държиш незряло, глупаво и понякога неоправдано жестоко. Но това е нормален етап по пътя на съзряването и откриването на собствените си възможности и желания.
Със сигурност няма да сбъркате в избора си с тази книга, ако ви се чете нещо романтично. Гарантирам, че ще се насладите на историята от първата до последната страница.
