Името на Никълъс Спаркс безспорно е едно от най-разпознаваемите из дебрите на литературния свят. През годините голяма част от произведенията му бяха превърнати в касови филмови продукции, които всяко момиче или момче с романтично сърце няма как да не е харесало. Никак не е случайно, че той винаги е първият автор, за когото се сещам и аз, когато някой ме попита за писател, съсредоточил творбите си осезаемо върху любовта. „Хроникьор на човешката душа“ е най-разпространеното и точно определение, описващо стила му.
Романите, появили се изпод перото на Спаркс, са изключително човешки, топли, неподправени и истински. Много от тях обаче имат фатален финал за някои от главните герои. Въпреки че тази им черта ги е направила доста предвидими, Никълъс все пак успява неизменно да разтърси света дори на най-запознатите с неговото творчество.
В „Спасителят“ (изд. „Ера“) нещата са една идея по-различни. Сюжетът се върти около самотна майка, четиригодишния й син и тяхната съдбовна среща с Тейлър Макейдън. Тейлър има малка строителна фирма, на която се е посветил, но не изцяло. Причината е, че няма зов за помощ, на който да не се е отзовал на секундата. Като доброволец в пожарникарската служба Тейлър неведнъж рискува живота си, без да помисли за собственото си здраве. Нещо от миналото му го кара да бъде безразсъден и винаги на място, когато става въпрос за спасяването на човешки живот.
Денис Холтън, майката на Кайл, е изключително силен персонаж, който страшно харесах. Тя сама отглежда сина си, като наистина дава най-доброто от себе си. Животът й се е стекъл неблагоприятно и е останала сама, без помощ от никого и с бебе в ръце – дете, на което изобщо не му се получава да бъде като останалите. Кайл има сериозни проблеми да се научи да говори и да разбира думите на другите. На майка му й се налага да преживее шока от най-различните тежки диагнози, които му поставят лекарите. Но тя не се предава, а се заема сама да го обучава и да търси отговора на най-страшния въпрос: „Какво му има на детето ми?“, за да разбере как да му помогне.
Кайл се труди много. Всеки ден. Докато другите деца играят навът, той седи в стола си, надвесен над илюстровани книжки и се опитва да опознае света. Часове наред учи неща, които другите деца усвояват за минути. […] Кайл има по-голямо сърце и повече дух от всяко дете, което познавам. Той е най-чудесното момченце и съм щастлива, че съм му майка. Въпреки всичко Кайл е най-чудесното нещо, което ми се е случвало. Това е доброто в живота ми.
Съдбата среща Тейлър и Денис за тяхно, а също и за доброто на „малкия мъж“. Но нищо хубаво на този свят не идва лесно, още по-малко – безплатно.
Лично на мен много ми допаднаха темите, заложени в романа – за изборите, които правим, за грешките, които допускаме, и уроците как трябва да ги приемем, за да живеем в мир със себе си. За спомените, които ни преследват цял живот, и за борбата с непоправимото детство. Хареса ми, че „натоварването“ не беше от най-тежките, на които Никълъс Спаркс е способен да подложи своя читател – книгата се чете бързо и лесно.
Не съм фен единствено на кратките изречения в преобладаващата /част от текста. Вероятно се дължи на факта, че предпочитам малко по-описателния изказ, но на моменти доста ме дразнеше насечената реч на автора. Имах чувството, че казва нещо и после отмерва такт, както се прави в часовете по музика в училище. Е, поне ми правеше толкова силно впечатление само в началото – после вече бях погълната от историята и нищо друго не ме вълнуваше.
Заслужава си да отделите време на „Спасителят“, за да опознаете главните й герои. Всеки от тях има много какво да разкаже за живота и на какво да ви научи. А нали точно това е най-добрата причина да четем?