fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

БиблиотекаНехудожествени

Спри, детето запази!

7 мин.

Спри, детето запазиЕсето на 17-годишната Габриела Георгиева от Монтана спечели конкурса „Спри, детето запази“ на БНТ и Столична община, подкрепен от „Аз чета“. Габриела бе подкрепена от над 400 гласували и получи електронен четец от нас и още много награди от останалите партньори на конкурса. 

Хей, ти! Да, точно ти! Спри! Спри ти казвам! Искам само да поговорим! Ще отнема точно 5 минути от скъпоценното ти време. Добре, де, може и да не са точно толкова, но моля те спри поне за момент. Ех, благодаря! Сега слушай.

Видях какво направи миналия ден. О, да! Хайде, сега си прибери очите в очните ябълки и се успокой, хора не ям. Ще ти припомня!

Тъкмо беше свършил работа. Излезе от кантората си, разхлаби примката на врaтовръзката, която ти е пречила да дишаш нормално цял ден. Свали сакото, откопча ръкавелите си Jacob & Co, хвърли препълненото куфaрче с документи на задната седалка на БМВ-то си последен модел и се запъти към онзи малък бар в края на улицата. Не знам защо привлече вниманието ми, не можех да си го обясня, но според мен случайни неща не съществуват, затова реших да те проследя.

Ех, казах ти да не се ококорваш така!

Ти слезе по извитите стълби на заведението, а аз те последвах. Седна на бара и си поръча бира. Реших да се скатая в дъното на полутъмното помещение и да пийна спрайт с резенчета лимон и портокал. Ха-ха, странна комбинация, нали? Но аз съм си такава. Та нека довърша разказа си, за да ми остане време за съществената част.

След първата ти бира последва втора. Помислих си, че до втората ще спреш и ще се прибереш пеш или ще си вземеш такси. А и навън все още беше светло. Оставаше половин час до 19 часа. За съжаление, след втората последва трета… водка! Ти и нея изпи. Тогава телефонът ти звънна. Явно беше съпругата ти. Ти плати сметката, остави и тлъст бакшиш и излезе от заведението. Последвахте, но гледах да спазвам дистанция, за да не ме забележиш. Но това беше малък шанс. Да вървиш в права линия ти представляваше огромна трудност.

Надеждата ми, че ще си вземеш куфара с документите и ще се разходиш до дома си, се разби на хиляди парчета в момента, когато ти се качи в автомобила си. Блъсна вратата, запали двигателя и потегли с мръсна газ. Тръпки ме побиха. От много време не бях спринтирала така. Естествено, не успях да те настигна, но свистенето на гумите се вряза в мозъка ми. Видях, когато наби спирачките и тежката ти кола закова на милиметри от двете деца, които минаваха на близката пешеходна пътека. Смразяващ звук. Децата се вцепениха ужасени! Едното се разплака неудържимо. Спомняш ли си? Да, точно така. Ти слезе от колата и се хвана за главата. От уплах хлапетата изхлипаха: „Извинявай, чичко!” и избягаха. А ти дори не ги последва, а стоеше като прикован. Хмм, бързо изтрезня, нали?

Качи се отново в скъпарската си кола и я паркира на свободното място до тротоара. Взе чантата и сакото и си тръгна. Беше навел глава и явно недоумяваше какво се случи точно преди минути. Алкохолът бе размътил съзнанието ти.

А сега имам няколко въпроса към теб.

ЗАЩО? Защо седна зад волана след 2 бири и една водка? Защо не се прибра с такси? Защо заплаши живота на две малки деца? Защо не спести на себе си, и децата от този стрес и уплах, които преживяхте? Не, не, не навеждай глава. Гледай ме в очите докато ти говоря, там ще видиш моя упрек към теб и безразсъдната ти постъпка. Не се ли замисли поне за момент преди да се седнеш на кожената седалка и да завъртиш ключа на колата? Не се ли замисли, че не е редно, че е грешно, че е забранено? Ами ако не беше успял да спреш? Ооо, настръхвам само при мисълта какво щеше да се случи. Ако това бяха твоите деца, които се прибират от училище или от танци, хванати за ръчичка, невинни, нищо неподозиращи? Просто деца, които пресичат на пешеходна пътека, както са ги учили! Деца, които спазват правилата, за да се приберат у дома, където ги чакат родителите им за вечеря. Ако не се бяха прибрали? Родителите им нервно щяха да крачат из стаята, докато телефонът не звънне и те чуят гласa на някой от дежурните сержанти. Помисли ли за тях, за техния живот, които може да се преобърне на 360 градуса заради теб и твоята наглост. Поне се засрами!

Ти си улегнал мъж със семейство и бизнес, сигурно имаш шофьорска книжка от дълго време. Сега си помисли за някои от моите връстници и тези, които са по-големи от мен с няколко години, които са взели преди месец този документ, които потвърждава способността им да управляват автомобил, преди да са се научили да управляват себе си. А аз ще ти кажа как шофират те – като луди. Обичат тръпката от скочилия адреналин! Мислят си, че имат пълен контрол над автомобила, че шосето е тяхно, че без проблем могат да отидат на купон и да изпият на екс няколко чашки, а след това да седнат зад волана, за да закарат някоя мацка до тях. Безразсъдни са, казвам ти. Не оценяват това, което имат. Не мислят за хората, чийто живот застрашават по този начин, за своя живот и не на последни място за живота на родителите си.

Аз скоро ще навърша 18 години. Искам да започна шофьорските курсове и да положа успешно изпитите. Не съм подтикната от мисълта, че родителите ми ще ми купят нова кола, с която да ходя до училище, което е на 5 минути път от вкъщи или с която ще се фукам. НЕ! Искам да имам книжка, защото това е необходимо. В днешно време човек трябва да е мобилен. Но в едно съм сигурна: искам да шофирам безопасно, искам да осигуря и на околните, и на себе си необходимата безопасност, но искам и другите шофьори да мислят така. Знаеш ли какъв друг интересен факт ще ти кажа? Аз не гледам новини, нито пък чета вестници. Натоварват ме, защото когато пусна телевизора сред първите новини са тези за днешните катастрофи по пътищата, за инцидентите, заради които си отиват толкова много хора и деца, които не са виновни.. или не, почакай, виновни са, че са били на неподходящото място в неподходящия момент. Затова не гледам новини. Просто ми е тъжно. Но аз вярвам, че ще подпомогна по някакъв начин каузата да бъдем разумни по пътищата и внимателни за най-малките, защото в тях ние сме заложили всички надежди и очаквания за нещо по-хубаво. А чрез разговора с теб направих също добро, виждам го в очите ти. Ти съжаляваш и няма да направиш отново тази грешка, знам го. Хайде сега, върви, че вече тече седмата минута от началото на нашия разговор, а аз ти обещах само 5. Върви и прави всичко с ум. А когато станеш свидетел на подобно случка като мен, намери човека и му кажи това, което аз казах на теб.

Заедно ще успеем да спасим детски живот!

[ + ]