fb

"Аз чета" стана на 14 години.  Какви са нашите подаръци, виж тук!

Ревюта

„Преди да заспя“ – можеш ли да си спомниш кой си? А искаш ли?

4 Mins read
Predi da zaspya Stivan Uotsan

Predi da zaspya Stivan UotsanИма книги, които са пълна мистерия. „Преди да заспя“ (изд. „Обсидиан“) се оказа мистерия дори преди да започна да я чета. Най-вече, защото се появи случайно в дома ми – един ден просто си стоеше на масата в хола. Факт е, че приятелите ми непрекъснато ми носят разни книги или някой все ми връща отдавна зает роман. Но тази книга никога не е била моя, нито помня някой да ми я е давал.

Точно заради мистичната й поява се надявах да не се окаже някакъв романтичен бълвоч, защото не би било честно съдбата многозначително да ми поднесе четиво и то да е пълна боза.

Зарадвах се, че точно колкото ме изненада появата на книгата, точно толкова ме изненада и четенето й. Още на първите страници бях напълно убедена, че този роман никога не е бил част от библиотеката ми, защото веднъж прочетеш ли го, няма как да го забравиш. И въпреки че често (непрекъснато?) чета, отдавна не ми се е случвало някой роман (при това напълно неизвестен за мен) да ме обсеби до такава степен, че да не мога да мисля за нещо друго освен за него, да не мога да правя нищо друго, освен да чета. На моменти дори се питах – това книга ли е, или записки, които неслучайно са в дома ми, дали не е наистина личен дневник, до каква степен чета и до каква живея в романа.

Прекрасно е усещането да стоиш буден в три през нощта и да знаеш, че няма да заспиш, докато не прочетеш и последната страница. Усещането, че си напълно, всепоглъщащо обсебен.

Нали казват, че когато човек е влюбен, не може нито да яде, нито да спи. Точно така се чувствах с тази книга – това си беше истинска любов от първата страница.

И дори и да се дразните, че говоря повече за собствените си усещания, отколкото за съдържанието на книгата, то е защото просто не искам да ви издавам спойлери. Всяка развръзка в този роман с елементи на психологически трилър е толкова интригуваща, че дори и да ви разкрия минимално, пак ще ви разваля удоволствието от четенето.

Единствено ще ви кажа, че в него се търсят отговори на въпроси като: Как би живял, ако загубваш всичките си спомени, докато спиш? Ако всяка сутрин не помниш дори хората, които обичаш? А ако можеш да си върнеш паметта, ще се осмелиш ли?

Ще съумееш ли да си спомниш кой си всъщност? И дали когато успееш да стигнеш до истината, тя ще ти хареса, или напротив – ще те ужаси?

Ако сте от тези, които се впечатляват от цифри и награди, нека ви кажа, че романът е дебютен за британския писател Стивън Уотсън, но само месец след като излиза във Великобритания, той вече е обявен за голямото литературно откритие на годината и правата му са продадени в 42 страни. Носител е на множество международни награди за най-добър трилър през 2011 г. и през последните три години не е излизал от Топ 100 на най-успешните книги.

И понеже по книгата излиза филм, ако сте от хората, които обожават наситените, изпълнени с напрежение четива, побързайте да прочетете романа, преди да гледате филма. Не се отказвайте и от филма, разбира се, просто аз съм от тези, които вярват, че при последователността роман-екранизация четивата винаги трябва да са на първо място… дори и екранизацията да е с Никол Кидман и Колин Фърт. Винаги на първо място!

Прочетете още едно ревю за книгата от Валентина Маринова.

Гледайте и трейлъра на филма тук: