Стоян Атанасов е на 26 и е добре познат в книжните среди със страхотните си корици за издателство „Артлайн“. Работата му е жива, цветна и силно разпознаваема на общия фон. Затова решихме да му задем няколко въпроса относно спецификите при оформлението на YA издания. А за загрявка предлагам да хвърлите по едно око на портфолиото му, няма как да не ви хареса. ;)
Като дете четеше или рисуваше повече?
Рисувах много повече, отколкото четях. Най-голямото щастие беше нов комплект флумастери, защото старите все свършваха. Рисувах постоянно и мисля, че родителите ми в някакъв момент бяха притеснени, че не чета достатъчно. Спомням си определени постъпления за коригиране на това поведение. В крайна сметка нещата се балансираха сами – мисля, че правилните книги ме намериха и запалиха.
А как стана дизайнер? Преди това пак работеше с книги, но друго. Разкажи ни през какво мина.
На доста ранен етап ми беше ясно, че ще се занимавам с рисуване под някаква форма. Известно време се готвех при изключително добри преподаватели за кандидатстване в специалност „Анимация“, година или две преди кандидатстването реших, че илюстрацията ме влече повече и смених посоката на подготовката.
В крайна сметка не влязох в Художествената академия и след куп перипетии се оказах в специалност „Графичен дизайн“ в НБУ.
Междувременно бях започнал работа в склада на издателство – в онзи момент нямах никакъв професионален опит и такава свободна позиция имаше. Определено беше полезно преживяване. Независимо на каква длъжност си в едно издателство, средата ти дава възможност да усетиш динамиката в книгоиздаването и да прецениш точно къде искаш да дадеш своя принос.
И така… Две години и половина по-късно, с цената на страшно много усилия, самоподготовка и учене, учене, учене (и рисуване), започнах работа като графичен дизайнер в друго издателство. Изобщо не беше лесно, но си заслужаваше.
Какъв е процесът по създаването на една корица? Следваш ли определени стъпки?
На първо място е текстът. Държа винаги, когато е възможно, да прочета книгата, преди да започна да работя по нея. Функцията на дизайна е да дава форма на съдържанието, така че без да си запознат със сюжета няма как да стигнеш до най-добрия резултат. Чета и отбелязвам, маркирам си цитати, описания, всичко, което в движение преценя, че може да ми е необходимо. Опитвам се да усетя общото чувство, което книгата оставя, емоция, атмосфера, за да оформя визията на корицата.
Следва обсъждане с колегите дизайнери, ръководството, редактор или, в случаите на фрийленс за друго издателство – с човека, с когото контактувам по съответните въпроси там. После – груби скици за одобрение, често показвам на етап „почти сме готови“, за да може да се реагира с корекции преди финализиране на дребните детайли. Накрая чакам одобрение на корицата и… към печатницата! Процесът е свързан с доста комуникация и изобщо не е тиха самотна работа, както някои вероятно си го представят.
Със сигурност помниш първата си корица за тийнейджърска книга. Какво беше усещането от теб да зависи каква ще бъде?
Да, първата корица беше на „Топли тела“ от Айзък Мериън. Чувствах отговорност към издателството, към автора (за когото беше дебютен роман и там кориците са от особено значение) и към читателите. Не бих казал, че съм бил скован от ужас, но, както правя и досега, се постарах да дам най-доброто, което мога. След това започнаха да излизат ревюта за книгата и видях, че в тях корицата се споменава с хубаво, и си отдъхнах. :) Аз вече работех по следващите си проекти и настъпилото спокойствие, че нещата се случват както трябва, беше добре дошло.
Коя корица си харесваш най-много? А коя ти беше най-трудна?
Старая се да не мисля много за предходни проекти, най-важни са ми актуалните. Със сигурност корици, които преди година-две са ми били любими, сега бих ги направил по по-различен начин. Но към момента, в който съм ги предал завършени, те са изпълнили функцията си и съм бил доволен от тях.
Имало е и съсипващи. Сещам се за една конкретна книга, която около месец ме държа плътно в състояние на гняв и фрустрация, но в тази работа хубавото е, че колкото и да е лошо лошото, един ден настъпва датата на издаване и се приключва.
А как се работи по книга, която не харесваш?
Това не е определящо. Можеш да изкараш визуално интригуващ материал от всяка книга, да го напудриш и да го покажеш на света. Има други фактори, които могат да направят работата по дадена книга кошмарна, не съдържанието й.
Какви са най-ярките тенденции в създаването на корици за книги за тийнейджъри през последните години?
Не бих казал, че особено задълбочено следя тенденциите, но ми прави впечатление, че все повече навлиза използването на нестандартни материали и по-разчупеното оформление. Всички повтарят като мантра, че трябва да мислим out of the box, но като се стигне до практиката, се оказва не е толкова лесно. В този ред на мисли всеки сполучлив опит се забелязва и аз искрено му се радвам.
Кои дизайнери, художници и артисти са ти за пример?
От дизайнерите на книги – Чип Кид, графичен дизайнер изобщо – Пола Шер. И двамата заради начина им на мислене и практическото му приложение. С любимите илюстратори е по-сложно, но да кажем Туве Янсон, Джош Кирби, Петър Чуклев. Сещам се и за поне трима илюстратори, които са правили корици за нас в издателството, и те са невероятни! Не пропускам възможност да им кажа, че са велики.
Как оценяваш кориците на книгите за младежи спрямо останалите в България?
Случват се интересни неща, излизат книги с доста добро оформление. Забелязвам, че все още сред тези книги преобладават изданията, които излизат с оригиналните си корици. Не че това е лошо, просто знам, че и ние го можем, така че бих се радвал да виждам повече български корици. Мисля, че при книгите за възрастни балансът е различен.
Кой е любимият ти герой от young adult книгите?
По-лесно ми е да отговоря кой е любимият ми автор. Обожавам Патрик Нес и всичко, което излиза изпод клавиатурата му. Героите му са толкова пълнокръвни, че ми е трудно да се спра на един. Дори в момента чета нещо негово и хем горя от нетърпение да открия какво се случва във всяка следваща глава, хем не искам книгата да свършва. С всеки негов роман е така, сериозно съм пристрастен.
Интересуваш се и от комикси. Какво мислиш за комикс културата у нас?
Комикс културата е в подем, абсолютно категорично. В момента работя по един проект с група млади хора, които се занимават с издаването на българското комикс издание „Ко-миксер“. Виждам усилията, които те влагат, и резултатите, които постигат. Силно обнадежден съм за бъдещето на комиксите в България.
Да очакваме ли изцяло авторски проект от теб? Имам предвид – детска книга, комикс или друго…
Имам две-три неща наум, но са още в зародиш. Надявам се, че ще имаме възможността да поговорим за тях, когато добият по-завършен вид. :)
1 Коментар