Секундата, в която прелистих последната страница на “Алена кралица” (изд. „Ciela“) от Виктория Айвярд, грабнах “Стъкленият меч” – втората книга от трилогията. Въпреки множеството разочаровани читатели, чиито ревюта прочетох, нямах търпение да разбера развръзката на историята и да се насладя на прекрасния и удивителен стил на писане на Айвярд.
“Стъкленият меч” ни отвежда точно там, където ни остави “Алена кралица” – по пътя на бягството от смъртта на Кал и Мер. Във втората част Айвярд ни запознава по подробно със света извън Нордa. Тук главните герои са новокръвните, владеещи изумителни сили, въпреки собствената си обикновена червена кръв.
Отново се срещаме с Фарли, Шейд, Килорн. Заедно с Мер и Кал, те се опитват да спасят и обучат колкото се може повече новокръвни, но начинението им е изпълнено с препятствия и трагедии. Оставяйки зад гърба си смъртта на много врагове и приятели, всеки ден е изпълнен с болка и съмнения към всеки и всичко, емоциите им са засилени и буреносни, прелитащи от крайност в крайност.
Студеният нощен въздух хапе непокритото ми лице, но небето, за щастие, е ясно. Няма сняг, няма бури – все още. Защото със сигурност се задава буря независимо дали предизвикана от мен или от някого другико. И нямам представа кой ще доживее да види зората.
В тази част от поредицата проследяваме промяната у Кал и Мер. След всички предателства и загуби, въпреки съмненията помежду си, те все пак успяват да бъдат взаимната си упора, от която имат нужда. “Алена кралица” ме накара да се влюбя в героинята на Мер, в силата, смелостта и отдадеността й. Тук обаче авторката ни спестява образа на любимото храбро момиче, което винаги е перфектно и се справя с всичко, което й се изпречи. Виждаме и слабите й странни, моментите, в които не издържа и се пречупва под товара на преживяното.
Ако съм меч, то аз съм меч, направен от стъкло, и чуствам как започвам да се разбивам.
Виктория Айвярд отново е свършила прекрасна работа с изграждането и развитието на героите, описанията, умелото пренасяне на съзнанието на читателя в света на Мер и новокръвните. Историята е напрегната и интересна, изпълнена с обрати и трагедии, а краят ще ви разтърси и изпълни с нетърпение и любопитство към продължението.
Прочетете ревютата ни и за „Алена кралица“ – тук, тук и тук.
Започнах с голям ентусиазъм „Алената кралица“, но се разочаровах накрая. Все пак мисля да дам шанс и на „Стъкленият меч“, макар че от няколко месеца все отлагам да я започна. Ама ще ти се доверя и ще прочета и втората :)