fb
Интервюта

Светлана Василева разказва история за истинското приятелство в „Наръчник на играта от Себи и Емо“

7 мин.
Снимка: Svet, Цветослава Колева.

Светлана Василева е илюстратор и филолог, а от скоро и автор на книгата „Наръчник на играта от Себи и Емо“ (изд. Ора), в която разказва за истинското приятелство, ценностите и посоката в живота, през погледа на две деца.

За какво се разказва „Наръчник на играта от Себи и Емо“?

Това е история за едно истинско приятелство, породено по най-естествения начин – играта. В началото читателят влиза в света на Себи, който е изключително буден и креативен. Едва десетгодишен той се вдъхновява да изследва играта, която за него е основна дейност и движеща сила. Проследява целия процес от самото раждане на бебето, до неговото израстване и съзряване. По време на своите изследвания той се запознава с Емо, който е на същата възраст и заедно започват да изследват процеса. Себи е креативно и будно момче, но растящо в проблемно семейство, и по тази причина има доста неясности по отношение на игрите. Емо, отглеждан в любяща и топла среда, е възпитано и интелигентно дете, което не се съобразява с предубедеността и рамкирането на днешния свят. Той допълва вижданията на Себи и допринася чрез своята принципност в характера, за подобряване качеството на самите игри.

Креативността на Себи и принципността на Емо са чудесна основа за едно чисто и всеотдайно приятелство – такова, каквото ще срещнете в книгата. Заедно откриват и записват основните правила, които важат за всяка една игра, независимо от типа й. Историята на пръв поглед изглежда съвсем обикновена, докато читателя не си даде сметка в един момент, че нищо не се случва „случайно“ и всяко нещо си идва на мястото в дадения момент. Така вълшебството, наречено живот, става истинско и наистина пълноценно изживяно!
Надявам се и авторските ми илюстрации, създадени с много любов към детайла, да докоснат читателите.

Как Ви хрумна да напишете тази история?

Тази книга написах на един дъх! Макар че ми отне около десет години подготовка – съзряване на идеята и най-вече личността ми, за да достигне целия си завършен замисъл. Една сутрин се събудих толкова вдъхновена, че започнах да пиша на лист хартия. Химикалът ми спря и понеже нямах друг под ръка, се прехвърлих да пиша на компютъра – и така минаха около десет часа без да стана. В същото време толкова бях влязла в историята на Себи и Емо, сякаш бях наблюдател на техните приключения, събития в живота, съпреживявах техните емоции, и плаках през цялото време. Този плач не беше от тъга, а по-скоро беше пречистване на душата. Чувствах се жива! Истински жива.

Пътят към реализирането на тази книга беше едно голямо пътуване и всички замесени хора – тези, които ме подкрепяха, и тези, които затваряха вратата, ме насочваха до крайния резултат, за което съм безкрайно благодарна. Всички те ме доближаваха до мисията, която си бях поставила категорично – да материализирам тази история. За първи път в живота си знаех, че съм създадена да направя точно това, и то сега. Тази невинна детска книжка осмисли цялостното ми съществуване, знам със сигурност – всичко досега ме е подготвяло за нея.

Не съм аз авторът на тази книга, макар че я написах, а неин истински автор е самото вдъхновение, което само по себе си искаше да бъде изразено и приех предизвикателството! Тук може да призная, че никак не умея да рисувам мъже и момчета, но ето че историята дойде в разказа именно за момчета и май се справих.

Кои са двете момчета и какво искат да ни кажат?

Тези две деца – главните герои, са прототип на всяко дете, което се ражда с една чиста душа. За съжаление, поради една или друга причина, минавайки през пътищата на живота, ние възрастните счупваме тази чистота в нас. Себи и Емо все още имат тази красота на душите и сърцата си, затова и препоръчвам силно на всяко дете тази история, чрез която ще „попият“ и затвърдят още повече бисерите, съкровищата в себе си. Силно препоръчвам и на възрастните, защото тази юношеска литература има за цел да напомни нещо ценно, което са изгубили. Но границите са трудни за спазване – светът ни е твърде объркан. Изисква се твърдост. Твърдост в принципите, морала и етиката. Твърдост в поставените цели. Твърдостта е като броня, която пази най-ценния ни мускул, от който сме задвижвани – сърцето. А сърцето е жизненоважно да се пази, буквално и преносно. То е изворът на нашата радост, желание за живот, и задвижва всичко. Основната сила, която го задвижва е Любовта.

Аз знам коя съм, но много хора около мен не знаят. Обожавам хората, обичам ги, искам да ги опознавам, разбирам и помагам, искам да създавам хора, да имам семейство, на което да дарявам любовта си. И понеже много обичам хората, често в моменти на слабост, аз забравям това което съм, за да се приобщя към тях.

Някъде по пътечката, възрастните сме изгубили тази светлинка, която проблясва в душите ни. Съзнателно или не, я забравяме и я губим, спираме да вярваме в нея, и по този начин я отнемаме от малките невръстни деца. Нашето поколение има задача или, бих си позволила думата, отговорност – да съхрани и дори разпали тази светлинка още повече. Както се казва в моя източник на мъдрост – Библията: „Не бъдете деца по ум, но бъдете невръстни в злобата, а по ум бъдете пълнолетни“. Всяко нещо, за да има сила, трябва да е осъзнато.

Как се появи идеята да направите трейлър по книгата и кога ще можем да го видим?

Малко след завършването на книгата, реших да направя интересно представяне и хоп – пред мен започна да се разгръща една след друга свързани картинки, които бях илюстрирала. Книгата оживя!
Когато писах историята не навързвах детайлите, но като ми хрумна да направя трейлър веднага се сетих за две дечица, които бяха под моя грижа в един горски кооператив, преди около 6 години. И оттам всичко си се завъртя от раз. И се случи с лекота! Децата толкова много напомняха на героите, че играеха себе си през цялото време.

Единствено имах трудност при намирането на много стара кола, която да ми разрешат да бъде снимана на поляна, близо до София. И тъкмо се бях примирила, че ще трябва да използвам мини играчка и фотошоп, когато пред блока спря червеният ретро автомобил на дядо Цецо и той веднага се съгласи да съдейства. Притеснение около книгата имах и с качеството, понеже за първи път се сблъсквах с издателската дейност – и е много лесно нещата да се объркат. Изпипах текста до най-малката запетайка, с помощта и на редакторката ми Стелияна Друмева. С майсторската подкрепа на дизайнерката Силвия Артамонцева книгата стана готова за печат. В печатницата останах малко разочарована, тъй като станаха някои недоразумения, но в крайна сметка реших да гледам напред, а не да се фокусирам върху несъвършенствата.

Трейлърът е озвучаван от моя песен „Стрела – Книга“, написана точно преди година, и е също толкова приказно свързана, както и всичко в книгата. Съвсем скоро ще е готов и целият клип.

Този текст е част от програмата на „Аз чета“ в подкрепа на стартиращи издателства. Научете повече за нея тук.