„Чувала съм, че веднъж счупеното е вече по-здраво.“
Наскоро дадох заявка, че една от набелязаните ми книги за четене през летните почивни дни е „Светлина в пукнатините“ (изд. „Софтпрес“) от Луиз Пени. Деветата част от поредицата не успя да покрие и половината ми отпуск, защото я погълнах само за три дни. Може да приемете този факт като солидно доказателство за искрената ми оценка – пореден изключително интригуващ сюжет на авторката, добри послания и въздействащо обрисуване на противоречивите характери на главните герои.
„Светлина в пукнатините“ отново ни връща в емблематичното за детективската серия селце Трите бора. Беше истинско удоволствие да срещна любимите ми негови жители и да се пренеса в откъснатото от света кътче, в което се случват най-невъобразими престъпления. За мен разнообразяването на мястото на действието в предишната книга – „Красива мистерия“ – беше добре дошло и споделям мнението на самата Пени от едно нейно интервю: написването на новата ѝ книга е като да се завърнеш у дома след дълго пътуване.
То обаче започва в тягостната обстановка на разпадащия се екип на инспектор Арман Гамаш. Неговият заместник и обичан като син полицай Жан Ги Бовоар се бори с демоните на зависимостта и е изключил от живота си както своя бивш началник, така и всичките си близки хора. Само привидно се опитва да продължи напред – с други личности и отговорности, но разяждащото го чувство за предателство го държи окован за миналото. Пукнатините в неговата душа са толкова дълбоки, че все още не може да пропусне светлината през тях…
„Светлина в пукнатините“ не е обикновено заглавие, то е и лайтмотив в творбата на канадската писателка, а символиката му е дълбока и трогателна. Оригиналното заглавие, How the Light Gets In, е заимствано от поема на Ленард Коен, превърнала се в песента „Химн“. Пени се свързва с Коен, за да откупи правата за текста, но го прави в драматичен за него момент. Доверен член на екипа му отмъква повече от половината състояние на артиста и той е изправен пред сериозен финансов проблем. Това обаче не му пречи да ѝ предостави правата безвъзмездно. Жестът на Коен трогва Луиз Пени до болка. Вероятно силата на посланията на песента и на книгата до голяма степен се дължат на тази постъпка.
Само през пукнатините в нас, през най-болезнените рани в душите ни, можем да открием възможността за възраждане, за спасение.
Ленард Коен (снимка: Антонио Олмос)
Продължението на сложните взаимоотношения на Арман Гамаш с полицай Бовоар е само една от сюжетните линии. Макар да е второстепенна, започнах с нея, защото според мен тя е ключова за цялостната динамика на поредицата. В основата на „Светлина в пукнатините“ обаче се крие мистерията на едно много нелогично на пръв, че и втори поглед престъпление. Жертвата е възрастна дама, приятелка на някои от жителите на Трите бора. Когато тя не се връща в селото за Коледа, както е било по план, бившата психоложка и понастоящем книжарка Мирна няма друг избор освен да потърси инспектор Гамаш. Той се отзовава мигновено – не само заради близките отношения с нея, а и за да се разсее от нагнетеното напрежение в полицейското управление в Квебек.
Скоро се разбира, че това разследване ще бъде не само трудно, но и вълнуващо, защото е замесена личност със световна слава. Няма по-подходящ човек, който да се заеме със случая, от мъдрия и аналитичен Гамаш, този път придружен от своята колежка Изабел Лакост, вместо от инспектор Бовоар. Двамата заедно се впускат в търсене на улики и подсказки от миналото. А оттам изскачат все по-непредсказуеми истини.
За да докаже своето майсторско перо, Пени не спира дотук. Тя вмъква още едно разследване, чието разплитане поставя на карта живота на Арман Гамаш и близкото му обкръжение. Става въпрос за киберпрестъплението, с което започва разривът на взаимоотношенията му с Жан Ги Бовоар. Постепенно на светло излиза корупция на много високо ниво и властовите позиции на ключови политически фигури в Канада са застрашени.
Макар да намирам за чудесно една книга да звучи актуално и в крак със съвременния технологичен прогрес, в „Светлина в пукнатините“ хакерските пробиви не ми стояха съвсем уместно. Те са безкрайно далеч от образа на инспектор Гамаш, чиято сила е да вниква в психиката на заподозрените, да намира доброто в престъпника и да обясни психологията на криминалното деяние. За моя радост, Пени е избрала помощник с компютърни умения, за да подкрепи Гамаш в конкретната част от разследването, но дори с неговото присъствие тази нишка ми звучеше фалшиво.
На фона на разплитащото се грандиозното престъпление с огромен залог не по-малко важна е микровселената на Трите бора. Заядливата старица Рут, вечно готовите да се притекат на помощ партньори Оливие и Габри, опората на местната общност Мирна – всички те и съселяните им са ярки образи, без които уютната атмосфера, характерна за романите на Луиз Пени, е немислима. Те стават любимци на читателитем без да са перфектни. Нещо повече – именно техните пукнатини ги правят така близки до нас и ни показват, че всички сме уязвими, падали сме, наранявани сме, но имаме силата да се изправим и да даваме най-доброто от себе си – колкото и да е то във всеки етап от живота ни.
Финалът на „Светлина в пукнатините“ съдържа повече клишета, отколкото моят вкус толерира, но пък оставя леко и приятно чувство, че сме затворили важна страница от историята. Поредицата има накъде да се развива и съм сигурна, че Пени е способна да изненада почитателите си с нов оригинален сюжет, който да удължи удоволствието от срещите с инспектор Гамаш и жителите на Трите бора. В очакване съм!
В „Аз чета“ ще намерите още ревюта на цялата поредица за инспектор Гамаш: „Убийството на художника“, „Убийствено студена“, а за третата част „Жестокият месец“ ви предлагаме цели два отзива. Случаите продължават с „Камъкът на смъртта“, „Отровни думи“и „Сенки в снега“. Две ревюта имаме и за „Измамна светлина“ – тук и тук, както и едно за предпоследната част – „Красива мистерия”.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
