fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Красива мистерия“ е музиката, а понякога и убийствена

4 мин.

Почивните дни бяха предопределени за наваксване с четене и се оказаха напълно достатъчни за прочитането на един нескромен по обем роман – „Красива мистерия“ (изд. „Софтпрес“) от Луиз Пени. Запознатите с поредицата за инспектор Гамаш знаят, че характерно за нея е усещането за спокойствие, вътрешен  мир и зрялост, перфектно контрастиращи на заплетения сюжет, който те държи в очакване на развръзката. Осъзнавам, че звучи противоречиво, но пък Луиз Пени неслучайно е всепризната и многократно награждавана писателка. Сред океана от криминални автори нейният почерк е лесно разпознаваем. Можем да му се насладим и в осмата част от любимата на милиони поредица.

„Красива мистерия“ ми навя чувство на тъга и меланхолия, главно заради обстановката на изолирания сред квебекските гори манастир Saint-Gilbert-Entre-les-Loups („Свети Гилберт сред вълците“). Липсваше ми селцето Трите бора, арена на мистериозни сюжети от предишните книги на Пени, както и емблематичните му жители. Тук инспектор Гамаш и верният му подчинен Жан Ги Бовоар се озовават в свещената обител, до която може да се стигне само по вода. В манастира живеят двайсет и четирима монаси, дали обет за мълчание и недопускащи външни лица.

Погледната отгоре, сградата прилича на кръст – според вековните традиции символ на дълбоката вяра и пълната отдаденост на Бог. Надникнеш ли зад стените му обаче, разбираш, че и тук присъстват естествените човешките чувства на страх, завист и себелюбие. Нещо повече – някое от тях (или всички едновременно?) стават причина монасите да намалеят с един.

Убийството на приора всява смут сред обитателите на манастира, но не дотолкова, че да преустановят действието, което дава смисъл на живота им – пеенето. Да, обетът за мълчание в Saint-Gilbert-Entre-les-Loups се преустановява само по два повода. За броени минути през деня, в които божиите служители обсъждат пикантни слухове, и за грегорианските псалми, донесли им фатална слава.

Абатство Saint-Benoît-du-Lac (снимка: www.abbaye.ca)

Музиката е изключителен акцент в „Красива мистерия“ и играе ключова роля в заплитането на сюжета. Пени успява да я опише така изкусно, че тя сякаш зазвучава в съзнанието на читателя, носи му онова чувство за мистичност, което религиозните песнопения навяват, пък дори и да не си набожен.

Ще опитам да успокоя феновете на поредицата, които вероятно са разочаровани, че няма да срещнат Клара и Питър Мороу, Оливие и добре познатите ни техни съселяни от Трите бора. По този начин освен основната сюжетна линия с разкриването на убийството има място да се развият образите на инспектор Гамаш и полицай Бовоар, когото той обича като син.

Отново се сблъскваме с темата за зависимостите, които отнемат от човешкия ни облик и разрушават уж непоклатими връзки. Ще успеят ли двамата служители на реда да се отърсят от миналото, от грешките и болезнените си спомени? Ще съумеят ли да запазят взаимното си доверие, доказвано с години? Със сигурност няма да дам отговорите тук, но и Пени оставя така елегантно отворен финала, че ще се изненадате от новите въпроси, които ще си зададете, след като затворите книгата.

Тъй като Луиз Пени винаги прави задълбочени изследвания върху основните теми в романите си, и този път се разрових в блога ѝ, както и в този на издателство „Софтпрес“, за да разбера съществува ли наистина такъв потаен манастир с монаси певци. Оказа се, че авторката черпи вдъхновение от абатство Saint-Benoît-du-Lac („Свети Беноа от езерото), чието копие е описания в „Красива мистерия“ манастир. Реалните му обитатели обаче – бенедиктинските монаси – са заменени с изчезналите преди десетилетия и обвити в мистерия гилбертинци. Отново брилянтно преливане на исторически места и събития с художествената измислица на канадската грандама на криминалетата.

Препоръчвам „Красива мистерия“ на читателите, които оценяват заплетените, но не прекалено брутални и натуралистични романи. Мелодичността на езика и чувството за хумор на Луиз Пени са сред силните страни на цялата поредица, но в осмия роман има още нещо – смирение. Смирение, което хората често достигат след множество поети удари и което е присъщо за силните хора. Защото останалите правят наглед подобен, а всъщност противоположен по смисъл личен избор – да се примирят.

В „Аз чета“ ще намерите още ревюта на цялата поредица за инспектор Гамаш: „Убийството на художника“, „Убийствено студена“, а за третата част „Жестокият месец“ ви предлагаме цели два отзива. Случаите продължават с „Камъкът на смъртта“, „Отровни думи“ и „Сенки в снега“. Две ревюта имаме и за „Измамна светлина“ – тук и тук.

Можете да поръчате книгата с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!