Антологията „Съвременни френски философи за спорта“ (изд. „Жанет 45“, преводач Мария Стоева) успява, по един крайно любопитен начин, да хвърли светлина върху спорта като културна мрежа, която обаче не е изолирана, а е в постоянна комуникация с други културни мрежи. Тази динамика тласка спорта в различни, но едновременно верни определения като състезание, но и като забавление, сътрудничество, поддържане на добро здраве. Именно в такъв контекст авторският колектив, съставен от френски учени, утвърдени в сферата на хуманитаристиката, подема спортната култура и я анализира в конкретика.
Съдържателно книгата е изградена от четири глави, като във всяка от тях са включени по две изследвания. С първия текст на Бернар Андрийо антологията обръща внимание на етическите проблеми, свързани със спортистите и треньорите в условията на глобализация – спортът всеобщо възпитателно средство ли е или не? В същата глава „По следите на пълноценния спортен живот“ Стефан Еас говори за манията всичко да бъде измерено, записано, вкарано в някаква статистика и остойностяване и следователно рационализирано. Според автора тази тенденция, повдигаща множество въпроси след себе си, е видима навсякъде – от спорта, през професиите на изкуството и дори парфюмерийната индустрия.
Следващата глава „Социалните науки в услуга на телесната екология“ продължава с текст в съавторство на Ксавие Рионде и Анри Луи Го, посветен на марксонатуралистите и тяхната екология на тялото – интересен микс между епикурейство и пролетарски натурализъм. Пиер Филип-Мьодан и Филип Лиотар са включени с Театралният жест във ФВС. История, дискурси, залози. Изследването преосмисля функциите на часовете по физическо образование и спорт и с положителност буди въпроси за родната действителност – може ли освен с това колко бързо тичат и колко надалеч скачат учениците да бъдат провокирани с чувствителност, въображение, креативност?
Третата част „Разнообразието на тялото, разкриващо една философия на спортната другост“ включва антропологическия текст на Мари Стефани Абуна, която показва набиращия популярност, медийна отразяемост, а оттам и вход в пазарната логика женски футбол във Франция, като дава храна за размисъл за скоростта и начина, по който това се случва спрямо мъжкия футбол. В същата глава Ерик Перера и Ян Белдам влизат в субкултурния свят на бодибилдърите и емпирично опитват да дръпнат човешките спортни възможности максимално навън.
Последната глава „За изкуството да бъдеш жив Homo sportivus“ представя две избрани изследвания на Лоранс Мюноз и Жил Льокок. Първият се интересува от застъпването на полетата „спорт“ и „религия“ между тяхната точка на пресичане – тялото, кога святото и спортното влизат в диалог и кога в конфликт. Вторият пише за спортния субект, който при влизане и излизане от културната мрежа на спорта, има нужда от повторна идентификация.
Антологията, съставена от доц. д-р Боряна Ангелова-Игова и проф. Жил Льокок, предоставя вход в сравнително новото и по-непознато поле в България на културния прочит на феномените в спорта, посредством исторически по-задълбочения изследователски опит на френските учени в тази сфера.
Макар книгата да е категоризирана като специализирана литература, тя е подходящо четиво за всеки, който се пита как спортът увлича толкова много хора по света и се превръща в своеобразна религия. Събраните в антологията „Съвременни френски философи за спорта“ изследвания опитват да подходят към този въпрос, като разглеждат модерните взаимовръзки между спорта и останалите културни мрежи в света. В края читателят, изхождайки от личния си опит и от прочетеното, ще оценности значението на съвременния, по-човешки спорт по различен начин, ще преразгледа фигурата на спортиста, на останалите субекти, влизащи в отношение с него, и най-вече – ще вникне в дълбокия смисъл и същност на човека, на това, че „човекът е напълно човек, само когато играе“.
Автор: Ренета Цветанова
Можете да поръчате книгата от Ozone.bg.
