„На нея“ принадлежи любовта
6 мин.
Поезията винаги е лична територия. Тя е онова поле, в което не важат правилата на анализа и методологията, а на усещането. Да,…
Импулсивните ми книжни покупки обикновено водят до две неща: или намирам съкровище, което си препрочитам в метрото, или се питам защо, по…
Има книги, към които се посяга с очакване за удоволствие, и книги, които идват като необходимост. Те не обещават леки вечери, нито…
10 неща, които да знаеш, преди да влезеш в съвременната българска поезия и да не излезеш 10 години
5 мин.
Или как да оцелееш между метафори за разпад, бутилки от кефир и внезапно споменати котки. 1. В тази гора няма указателни табели….
Понякога влизам в книжарница като в храм, понякога – като в сладкарница. А в деня, в който си купих „Ето го разкаяния…
Когато преди Пролетния панаир на книгата екипът на „Аз чета“ подготвяше списъка със заглавия, които иска да си купи, аз вече бях…
Ще започна със скандално признание, достойно за отнемане на книжен бадж: не харесвам особено Панаира на книгата. И да, въпреки това ходя….
След ревюто за „Да ти бъда тяло“ (изд. „Жанет 45“) предупредих главната ни редакторка Диляна Денева, че да напиша текст по-малко от…
Има неща, които те връщат към стари мечти с такава сила, че за момент си готов да напуснеш целия си живот, да…
Това не беше книга, която избрах сама за себе си. Ако зависеше от мен тогава – на 15-16 години, отскоро част от…
