fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Тъгата на сукубата

3 мин.
tagata-na-sukubata

tagata-na-sukubataВъпреки че мразя предразсъдъците и се стремя да давам шанс на всеки и всичко да ми допадне, един грях ми тежи на душата. Далеч не съм литературен сноб, но и за мен има жанрове, автори и един конкретен тип литература, които предизвикват желанието ми, ако не да горя книги, поне да ги предам за вторични суровини. Няма значение кои са тези книги – в крайна сметка липсата на топли чувства помежду ни е наш проблем, които дори и да не решим със времето, ще запазим, обвит в дипломатично мълчание.*

Така че: „Тъгата на сукубата“ на Ришел Мийд е приятна, неангажираща книжка, която е прекрасно допълнение към един мързелив следобед на терасата. Разказва се за Джорджина Кинкейд, която изкарва прехраната си като книжар. Но само през деня. След залез Джорджина е сукуба – прелъстява невинни мъже, поглъща енергията им и обрича душите им на вечни мъки.

Това е теорията. На практика Джорджина страда от угризения на съвестта, заради които се занимава само с измет, която така или иначе ще свърши в ада, харчи безумни суми за обувки и безумно много си пада по писателя Сет. Toва, заедно с кутия шоколадови бисквити и добре изстудена бира звучи като идеалната комбинация за отададен на guilty pleasures следобед. И за някой друг сигурно би бил прекрасен.

Не, не, книгата изобщо не е лоша. Само дето аз очаквах повече и съм леко разочарована. Така де, Джорджи е кифла, не отричам, но е ужасно непоследвателна кифла – в един момент е страшно нахакана, готова да раздава ритници и да къса глави като богомолка след полов акт, в следващия си седи в апартамента, реве и се самосъжалява. Освен това очаквах повече екшън и по-малко секс, но това не е чак такава драма. За пръв път в юношеска книга „злодеят“ ми е точно толкова симпатичен, колкото и главният герои.

Сега ми хрумва, че сигурно ще има много тийнейджъри, които няма да харесат книгата, защото добрите и „лошите“ персонажи и ситуации не са особено контрастни. В „Тъгата на сукубата“ границите между морално и неморално са размити, а всяко действие е оправдано от мотивацията, която стои зад него, не от фикционален кодекс на честта. Почти като в истинския живот.

Една от причините да харесвам Джорджина е, че работи в книжарница. Не, определено не се асоциирам с нея, но е готино, когато обвият работата ти в романтичен ореол. Дори и когато си наясно с истината, това предизвиква приятни търпки и усмивка на лицето ти.

* И тъй като аз самата се опитвам да не осъждам читателския избор на другите хора (освен в много конкретни случаи, като например да не купиш на сина си книгата за Пърси Джаксън, защото „кво ще праиш после с нея“, но да дадеш 40 лв. за женски списания…), се радвам, когато не осъждат моя. За съжаление, всеки път когато напиша ревю за някоя тийн книга получавам по някой заядлив коментар под линка. Хейтът изгражда, но защо просто не спестим на Вселената малко отрицателна енергия. Аз ще си чета каквото ми харесва, а пък да става каквото ще.