fb

"Аз чета" стана на 14 години.  Какви са нашите подаръци, виж тук!

Ревюта

„Тормоз в училище“ – да пренапишем сценария

6 Mins read

„Дете е със счупено ребро след  тормоз в училище“; „11-годишната […] почина в края на февруари часове след ритник в корема“; „Маскирани четвъртокласници бият своя съученичка“; „Системен тормоз над  третокласник в пазарджишко училище“ – това са само някои от заглавията, на които ще попаднете в „Гугъл“, ако напишете „тормоз“ или „агресия в училище“.

Тормозът в училище е тема, която се повдига предимно при  инциденти с достатъчно сериозни последици, за да влязат в новинарските емисии. Проблемът се игнорира до момента, в който нещата ескалират неудържимо и родители и учители се изправят безпомощни пред факта на насилието. А то винаги има предистория.

„Тормоз в училище. Насилникът, жертвата и наблюдателят“ (изд. „Софтпрес“) от Барбара Колоросо е едно от най-пълните и изчерпателни изследвания върху насилието в училище. Написано преди повече от десетилетие, то вече има пет допълнени и обновени издания. Успехът му се дължи на първо място на огромния, близо четиресетгодишен професионален опит на авторката, но също и на ясния и достъпен стил, който прави книгата подходяща за широк кръг читатели – родители, учители, възпитатели.

Тормозът в училище е силно подценяван проблем, който обикновено се приема като неизбежна част от училищното ежедневие, особено в началните му проявления. Първата стъпка към разрешаването му е осъзнаването, че той никога не е безобиден, а представлява реално насилие с тежки, често фатални последици.

Барбара Колоросо сравнява тормоза в училище с трагическа пиеса с три взаимодействащи роли – насилник, жертва и наблюдател. Тя изследва задълбочено психологическите причини детето да се окаже в някоя от тях, като обръща голямо внимание на наблюдателя и му отрежда равностойна на другите двама участници позицияРолята му обикновено бива подценявана, но в действителност може да се окаже ключова за предотвратяване на насилието.

Значението на семейната среда като възпитателен фактор е изключително голямо. Пропуските в изграждането на ключови умения като емпатия, зачитане на личността на другите, приемане на различията, решаване на конфликти, са предпоставки за възникване на насилие. От друга страна, уважението към личността на детето, ненасилствената комуникация и изграждането на двупосочен канал на доверие между децата и родителите създават предпоставки за здравословна самооценка, намаляват вероятността те да влязат в ролята на насилници и им помагат да реагират по-адекватно, ако станат жертва или са свидетели на случаи на тормоз.

Колоросо очертава два основни принципа, от които трябва да се тръгне към разбирането на училищния тормоз:

– насилието в училище НЕ Е нормална част от израстването на децата и техните отношения;

– жертвата НЕ Е виновна за възникването на насилието.

Детайлно са описани етапите от възникването на ситуация на тормоз до нейното развитие в системно насилие. Именно в ранния етап то най-често бива  игнорирано и омаловажавано, което дава основание и самочувствие на насилника да продължи да тормози все повече жертвата си. Обхванати са всички проявления на агресията:

– в зависимост от участниците: момчета или момичета;

– в зависимост от начина, по който се осъществява тормозът – вербално или физическо насилие, както и тормоз в интернет пространството;

– в зависимост от фокуса на тормоза: сексуален тормоз, тормоз спрямо теглото, физически недостатъци и увреждания, черти на характера и поведението.

Барбара Колоросо (снимка: Andrew Francis Wallace/Toronto Star)

Едно от най-големите достойнства на „Тормоз в училище. Насилникът, жертвата и наблюдателят“ е силната практическа част. Колоросо не просто  анализира явлението, но и предлага ценни съвети за промяна на подхода при възпитанието и помага на родителя да се ориентира бързо в симптомите, които разкриват едно дете като насилник, жертва или свидетел. Предоставени са също и методи за оценка на системата от мерки, която дадено училище прилага при случаи на тормоз.

Отделено е внимание и на онлайн тормоза, който често убягва от вниманието на родителите, тъй като се случва във виртуалното пространство, където те упражняват много малък или никакъв контрол. На тях често им липсват базови познания за приложенията, които децата им ползват, за начина им на общуване и сайтовете, които посещават. В тази част родителите могат да намерят информация за основните термини, съкращенията и онлайн жаргона, популярните приложения и социалните мрежи, както и съвети за мерките, които да предприемат за безопасността на децата си в интернет.

Съществен момент в професионалната философия на авторката е вярата в необходимостта от прекъсване на порочния кръг на насилие вместо временните мерки на базата на конфронтация или игнориране. Особено голямо значение се отдава на отглеждането и развиването на общности, основани на взаимната загриженост и мотивацията да се върши добро като антидот на омразата и презрението, които са в основата на малтретирането.

Искрено се надявам повече читатели да посегнат към тази книга. Темата не е приятна, но не бива да бъде пренебрегвана. Тормозът в училище не е просто неприятен епизод, който ще си остане в детството ни. В никакъв случай не е и неизменна част от порастването, както, за съжаление, много често се смята. Насилието в детските и младежките години преминава в живота ни като възрастни, руши психиката, поврежда тъканта на обществото и погубва животи.

Прехвърлянето на топката между семейството и училището, както и санкциониращият подход, очевидно не вършат работа. Наша отговорност като родители и възпитатели е да обединим усилията си и да променим сценария на пиесата, като създадем за децата си по-здравословни роли и им помогнем да станат щастливи, пълноценни личности.

Прочетете и ревюто на преводачката Весела Ангелова в „Книголандия“. Откъс от книгата можете да намерите тук.

Гледайте разговор с Барбара Колоросо и представяне на книгата й „Тормоз в училище. Насилникът, жертвата и наблюдателят“ със субтитри на български език: