fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

По кървавите следи на кораба „Трескав блян“

4 мин.
treskav-blyan-dz-r-r-martin

treskav-blyan-dz-r-r-martinОбичам да започвам всяка нова година с добре подбран роман. И макар да не си падам много по вампирски истории (по тази причина още не съм чела и Дракула), реших да се пробвам с „Трескав блян“ (изд. „Ciela“) на любимия ми Дж. Р. Р. Мартин. Пък и корицата на Живко Петров е доста грабваща окото, как да я подминеш? :)

Факт е, че Мартин се превърна в златна кокошка за книжния бранш след умопомрачителната си поредица „Песен за огън и лед“, адаптирана като един от най-ключовите сериали на малкия екран – „Игра на тронове“. Затова не се учудвам, че започнаха да се публикуват все повече нови творби на Мартин, една от които е и романът „Трескав блян“, издаден в оригинал през далечната 1982 г., когато дори още не съм била родена. В този ред на мисли, хич няма да се учудя да филмират и тази готическа история… Би било възхитително да гледаме подобен филм и нямам търпение да разбера дали предсказанието ми ще се сбъдне!

Именно от „Дракула“, споменат по-горе и публикуван през 1897 г., както и от филмовата адаптация на излязлата през 1976 г. вампирска класика на Ан Райс „Интервю с вампир“, Мартин черпи вдъхновение за своя роман. В прекрасния предговор на „Трескав блян“ от преводача на книгата Слави Ганев разбираме, че Мартин е повлиян силно и от „Птиците“ на Дафни дьо Морие.

Действието се развива в САЩ, 1857 г., когато робството още е законно. Абнър Марш е нелицеприятен капитан – огромен, грозноват, със сплескан нос, множество брадавици и черна брада, която да ги прикрива. Притежава параходното дружество „Река Треска“ и е един от най-добрите в управлението на кораби по река Мисисипи, ала по стечение на обстоятелствата губи пет от машините си и остава само с една – малкия колесен параход „Илай Рейнолдс“. Напът да прекрати своята кариера заради фалита си, капитанът внезапно получава предложение за среща с непознат мъж, който изглежда готов за инвестиция в параходи.treskav-blyan-dz-r-r-martin

Джошуа Йорк изглежда като истински джентълмен – елегантен, грациозен и излъчващ някаква странна сила. Марш не успява да устои на погледа му при първата им среща и пръв отмества очи, макар никога преди да не го е правил пред когото и да било. В този миг, без да го осъзнава, Капитанът прави бледия младолик мъж свой кръвник, защото Джошуа всъщност е вампир и в неговия свят да накараш някого пръв да отмести погледа си, означава, че си го подчинил.

Йорк предлага доста голяма сума, за да му стане сътрудник и да купи половината дялове от параходната линия на Капитана, но „Илай Рейнолдс“ е твърде стар и далеч не заслужава подобно количество златни монети. Тогава Марш разбира, че предстои да стане Капитан на новия бляскав кораб „Трескав блян“. Единственото условие е Марш да не задава много въпроси за странните привички на Йорк и неговите дружки, които предпочитат да проспиват дните си и са подвластни на алената жажда, за която Капитантът все още не подозира. Сделката е сключена.

Не смятам да изпадам в повече подробности за останалата част на сюжета. Само мога да добавя, че Йорк и Марш няма да бъдат единствените главни герои, макар през цялото време да са в центъра на събитията. Изключително много ми хареса връзката, която авторът изгражда между тези различни мъже. Симпатизирах еднакво и на двамата, въпреки недостатъците им. За пореден път определям Мартин за великан в създаването на интригуващи, пълнокръвни персонажи и завладяващ сюжет, който дълго се помни.

Романът „Трескав блян“ е страхотен и напълно оправда очакванията ми! Книгата съдържа не една и две препратки към Байрон и Брам Стокър, изпипани детайли, свързани с корабоплаването и епохата, както и много неочаквани обрати.

Борбата между светлината и тъмнината, между силните и слабите духом, между доброто и злото сякаш е вечно проклятие, тегнещо над хората. Мартин я пресъздава брилянтно в книгата си. Основният смисъл, който се е опитал да вплете зад своята мрачна вампирска мистерия, е именно правото на избор да бъдеш добър или лош. Защото всеки сам решава това…

Още едно ревю за романа може да прочетете в блога на „Изумен“ и в Книголандия.