В една типична шведска зима – скована от студ и искряща от чистия сняг – една жена крои планове. Това е Катри Клинг. Самотна, привързана към брат си Матс – най-важният човек за нея. Изолирали се от съселяните си, двамата избират самотата пред социално поведение, което не искат да спазват. Справят се някакси. Надарена с блестящ математически ум, Катри предизвиква уважението на околните. Помага със сметките на всички в селото – и дотам. Това е максимумът, който би предложила за приобщаване към това малко общество.
Анна Емелин. Възрастна заможна дама. Илюстратор на детски книжки, радваща се на голяма популярност, Анна отдавна е загърбила мисълта за пари. Харесва й да живее сама в отдалечената си китна къща, да изкарва лениво зимата, а напролет да се връща към това, което все още я поддържа жива – рисуването. Майстор на природните пейзажи, нито една борова игличка не остава пренебрегната в творчеството й. Всеки цветови нюанс оживява по платната й. Е, има си и своята творческа слабост – зайците. Ушатите сладки създания намират място във всичките й картини.
Следвайки плътно плана си, Катри ще опита да се вмъкне в живота на Анна Емелин с цената на всичко. Оттук започва прекрасната история за самота, приятелство и лъжа, описана от Туве Янсон в „Честна измама“ (изд. „Жанет 45“). Една книга, която протича през погледа на двете жени и по-рядко от позицията на Матс. Роман, който деликатно и внимателно развива отношенията, подлага ги на съмнения и ги запраща в посока, от която всеки трябва да намери собствения си път назад.
Навярно вече всички знаят, че Туве Янсон дълги години е писала само за деца. Натрупвайки умора в себе си, тя решава да започне да твори за възрастни. И го прави със същото внимание, с което би се отнесла към някое невинно, ранимо същество. Без да бъде груба към героите си, тя умее категорично да изрази позицията им, да роди конфликт, после временно да го потуши и накрая пак да го разпали. Янсон успява да създаде атмосфера, лишена от излишно напрежение, но въпреки това Анна и Катри невинаги успяват да запазят търпението и спокойствието си.
„Честна измама“ е и роман за привързаността към животно-единак – самотно, наплашено и на моменти страховито куче. То е важна част от романа, защото по стечение на обстоятелствата се оказва в ролята на буфер между двете героини. Няма да издавам повече от сюжета, но ми беше интересно да следя как ще се развие и неговата съдба.
Преди да съм забравил – държа да подчертая дебело, че това е една от най-добрите корици, които някога съм виждал. До такава степен е уловила духа на романа, че е просто гениална, без да бъде прекалено натруфена или обяснителна. Разбира се, не успях да я оценя веднага, но след като зачетох книгата, бях силно впечатлен. Специални благодарности на художничката на корицата – Люба Халева.
„Честна измама“ е нежна, предимно тъжна история, в която оптимизмът не преобладава, но и тъжното чувство не е самоцелно. Просто така се случва понякога – дълги години таим в себе си чувство на неудовлетвореност, на страх и недостигнато щастие, докато в един миг душата ни се оказва тясна за тях и те търсят най-прекия път, за да излязат и да се разположат удобно навсякъде около нас. Хубав роман на Туве Янсон.
Прочетете ревютата за други книги на Туве Янсон – сборниците с разкази „Пътуване с лек багаж“ от Преслава и Митко и „Куклената къща“ от Милена Златарова.
