Поезия чета само в определени моменти – трябва да съм в особено настроение, в конкретно душевно състояние, покой и мир, за да посегна към подобна книга. Поезията за мен е частичка най-искрена любов, дошла от сърцето на един човек, за да стопли на свой ред сърцата на много други хора. За мен този жанр е синоним на дълбок респект към творческото вдъхновение. Поезията е всеотдайност, нежност, красота, тишина... Всяка стихосбирка за мен е малко слънце, лъч светлина, топлина. И Мария Донева е безспорно олицетворение на всичко това… (упс, май се получи рима, без да искам, колко иронично :)
„Тя се наслаждава на дъжда“ (изд. „Жанет 45“) е първата стихосбирка, за която ще се осмеля да напиша ревю, защото просто не се сдържам да изкажа възхищението си от таланта на тази българска поетеса! Хубавите книги рано или късно стигат до теб, по един или друг начин. Тази стихосбирка е точно от тези хубави книги – много, много хубави…
„Тя се наслаждава на дъжда“ включва и непубликувани досега текстове. Но не ми се иска да се впускам в подробности за темите, по които Донева пише. Ще избера различен подход този път и ще кажа две неща, които за мен са сигурен признак, че това е книга с главно „К“ (или стихосбирка с главно „С“– както предпочитате :).
Първо, отбелязах си поне половината стихове и нямаше как да е иначе, защото всичките са изумителни, вълшебни, невероятно откровени и смислени. Това са творби, които те приютяват, правят те по-смирен, стоплят те като чаша мляко с мед и канела, успокояват те и сякаш политаш в един по-добър свят, извисяваш се над облаците, над всичко… Високо,високо…
Мария Донева (снимка: konceptualno.com)
Второ, това не е книга, която да прочетеш веднъж, а съкровище, към което искаш да се връщаш отново и отново, да го разлистваш пак и пак, да препрочиташ златните думи, редове, защото просто няма насищане. Такива книги аз лично винаги слагам в чантата си, да са ми под ръка всеки път, когато искам да се откъсна от реалността и да поема нещо позитивно в съзнанието си, да се заредя емоционално.
Не е учудващо, че дълго време се колебаех кой по-точно стих да избера за олицетворение на всичко написано. Е, дано съм избрала подходящия, с който да ви убедя, че Донева е истинска наслада за четене и радост за душата!
Твоето нещо ще те намери.
Скътани вещи в тъмни килери.
Точните думи – в някоя книга.
В празника шумен – няколко мига,
твои и само за тебе приготвени.
Две-три идеи, в ума ти закотвени.
Цветето. Вазата. Сянката. Шепотът.
Точно ей тази светулка във шепата.
Значи е важно, причина си има.
именно аз да ти бъда любима.
Както със теб сме смутени и смешни,
за да ме видиш, когато те срещна,
важното, тихото, страшното, нежното –
твоето нещо, това, неизбежното,
то ни е чакало, то е избрало
да сме си заедно, да сме си цяло.
Та, ако не е станало достатъчно ясно дотук, обявявам Мария Донева за моя любима българска поетеса! Със сигурност вече знам поне няколко души, на които ще подаря тази великолепна стихосбирка…
А вие, ако също имате някого до себе си, който е много специален и важен за вас, подарете му „Тя се наслаждава на дъжда“! Подарете му частица от магията на Донева, от нейните прекрасни стихове и емоции! Подарете му тази искрена любов, която не просто се чете – тя се усеща с всяка фибра на тялото… Подарете радост, защото…
И да се смеем, и да плачем –
живеенето е за малко.
За малко само нещо значим.
Една черта от химикалка.
Приятели – дано са здрави.
Деца – дано да са щастливи.
Това най-много да оставим.
Довиждане – и си отиваме.
И нищо няма да си вземем.
И нищичко не притежаваме.
Освен, назаем, малко време.
И радостта, която даваме.
Още ревюта за стихосбирката можете да прочетете в блоговете „Книголандия“ и „През прозореца“.
Не пропускайте и ревюто за „Шепа лъскави череши“, както и за „Заекът и неговата мечта“.
