fb
Ревюта

„У дома“ можем да се изгубим и това да ни хареса

4 мин.

Бил Брайсън - У домаНикога не съм била почитател на книги с исторически елемент. Като цяло, историята не ми е сила, може би защото изпуснах основните познания по предмета в училище, а после не успях да ги наваксам. Поради тази причина, когато започнах да чета „У дома” на Бил Брайсън и установих, че в нея ще има много история, си казах, че да я довърша ще бъде трудно. Не само, че не беше, но и четох тази книга с такова удоволствие и интерес, че чак се учудих на себе си и най-вече на автора – защото е успял да поднесе историята толкова атрактивна и интригуваща, че да грабне и „най-незапаления по историята” читател.

Бил Брайсън решава да напише „У дома” след като се премества да живее в новозакупената си къща в Норфолк, Англия – някогашно притежание на енорийски свещеник – и започва да открива странно-интересни предмети и архитектурни решения, заслужаващи по-задълбочен интерес и проучване.

Открих, за своя изненада, че каквото и да се случи по света – каквото и да е открито или създадено, или за което са се водили битки – в крайна сметка попада, по един или друг начин, в къщата ти. Войните, гладът, Индустриалната революция, Просвещението – всичко това е в твоите канапета, скринове, мушнато в гънките на пердетата ти, в пухената мекота на възглавниците ти, в боята на стените ти и водата в тръбите ти. Значи историята на домакинския живот не е просто история на легла, канапета и кухненски печки, както смътно си представях, че ще се окаже, а на скорбут, гуано, на Айфеловата кула, на дървеници и крадене на трупове, и на почти всичко останало, което някога се е случвало.

Така Брайсън оправдава мотива си да напише книга, в която да разгледа всички помещения в една къща, както и основните предмети в тях, всеки от които e променил съществуването ни по някакъв незнаен досега начин. Постепенно, авторът превръща историята в игра, прескачайки през векове, земи, исторически личности и събития, за да обясни произхода и значението на даден предмет или материал, приеман от нас, хората на 21-ви век, като даденост, съществувала от вечни времена. Много от историите учудват, дори шокират и будят интереса на по-запознатите с далечното минало.

Защо солниците ни днес са пълни със сол и пипер, а не с други подправки? Защо вилиците имат 4 зъбци? Как се е появил обядът като основно хранене между закуската и вечерята? Дали заслугите за появата и употребата на електрическия ток и електрическата крушка са наистина само и единствено на Томас Едисън? Как са перяли и гладели хората преди 2-3 века? Как хлябът, чаят и кафето са навлезли в ежедневието ни? Кои са първите готварски книги, издадени някога? Кои са болестите, взимали най-много жертви през вековете? Кое действие е по-опасно – слизането или качването по стълби? Как и кога хората са започнали да носят траурно облекло? Това са само част от въпросите, които намират отговор в книгата на Брайсън. Не ви ли сърбят ръцете да прелистите страниците на книгата и да ги разберете? Сигурна съм, че да, защото изпитах същото чувство, четейки книгата. Както казах на познат, докато хвалех „У дома” и му препоръчвах да си я купи: „В нея има толкова интересни факти, че биха стигнали на човек да изпъква с особени и интересни знания до края на живота си”. И наистина е така – всяка страница повдига завесата и разкрива историята на нов факт, събитиe, изобретение, помещение, личност.

Когато достигнах края на книгата и разгледах библиографията на автора, „скромно” разположена на 16 страници със ситен шрифт, се замислих колко точно стотин книги е прочел Брайсън, за да напише неговата. Труден въпрос. Както е трудно и да си обясня как писателят поднася толкова много информация като една безкрайна, сладко разказана приказка. Но едно е ясно – Бил Брайсън ни предлага четиво, в което .

„Къщите не са убежища от историята. Те са убежища на историята.”

Това са думи на Бил Брайсън. Но само след като прочетете книгата ще разберете колко много истина се крие в тях.

[ + ]