fb

"Аз чета" стана на 14 години.  Какви са нашите подаръци, виж тук!

Ревюта

„Уличният котарак Боб“ ни подарява една история за приятелството и надеждата

3 Mins read
Ulichniyat kotarak Bob james bowen

Ulichniyat kotarak Bob james bowenОбичам котки. Затова не е чудно, че великолепният котарак на корицата на книгата на Джеймс Боуен можеше лесно да разтопи сърцето ми. Но точно това ме караше най-силно да се съмнявам в достойнствата й и да подозирам поредния издателски трик – да продаде една евтина мелодрама, разчитайки на естествената симпатия на читателите към тези животни.

Вероятно така и нямаше да я прочета, ако „Уличният котарак Боб“ и продължението – „Светът през очите на Боб“, не дойдоха сами при мен. Погълнах и двете една след друга на един дъх. Да, веднага си личи, че са на непрофесионален писател. Някои читатели може би ще ги оценят като лошо написани, преднамерено наивни, но за мен това е едно от най-силните им качества. На страниците звучи автентичният глас на Джеймс, без литературни „хватки“ и украсяване. Ако някой се съмнява, че сюжетът е измислен с цел печалба, стилът на автора е най-сериозното доказателство за обратното.
bob and the book

Когато една вечер Джеймс среща ранения котарак на стълбището, той вече е направил множество стъпки по пътя на промяната, но му предстои да направи още една, много важна – да поеме отговорност да се грижи за друго същество. Нещо в погледа на котарака докосва Джеймс толкова силно, че той дава последните си пари, за да го лекува, и го прибира в дома си. Двамата преминават през множество изпитания – боледуват, разделят се за кратко, котаракът на няколко пъти се изгубва в града. Но това само укрепва привързаността им и мотивира още повече Джеймс да се придържа към решението си за позитивна промяна.

Не са много книгите, които са ме трогвали по този естествен и непосредствен начин. Сякаш се върнах към изначалния и най-същностен смисъл на литературата – да ти street-cat-named-bobподари една история, да те накара да „влезеш в обувките“ на другия. Пред очите ми премина ежедневието на автора. Представях си лондонските улици, лошото време, шума от колите, човешките тълпи на входа на метрото…… Джеймс Боуен те кара да осъзнаеш, че всеки уличен музикант, артист или продавач може би има зад гърба си история, подобна на неговата. Много хора работят на улиците не защото ги „мързи“. Когато определени обстоятелства те изкарат извън коловоза на социално приетия начин на живот, после е ужасно трудно да се завърнеш обратно. И нещата не опират само до добра воля и желание.

Най-прекрасното в тази история, изтъкана от хубави и не толкова хубави моменти, е, че в центъра  е поставена не толкова личността на самия автор, нито проблемите на наркозависимите или на уличните музиканти, а любовта, която изпълва със смисъл живота и те кара да даваш най-доброто от себе си. Любовта, която поражда надеждата, че промяната е възможна; че докато си жив, винаги имаш още един шанс.

Котаракът Боб и неговият приятел Джеймс станаха герои и на детска книжка. За нея можете да прочетете в ревюто на Лора Филипова в сайта „Детски книги“.