Обичам българските книги, които чета, да са ми свежи, близки и каращи ме да мисля. Рядко ми се случва, но когато тези три елемента са факт, съм повече от доволен. Разбира се, те не са достатъчни, за да бъде дадена книга шедьовър, но нека не сме чак толкова взискателни.
Така и с „Апарат“ на Васил Георгиев. София, някъде в 10-те години на XXI век, тренди субкултурата на антиконсумеристки настроените wannabe-та се е превърнала в стройна организация, благодарение на своя „вожд“ Арлекс. Картелите са се обединили във Вериги, а начело на града стои добре заформен в няколко мандата чичко – а бе, познато надвесена история, от която (уж) се отървахме на косъм. „Хармония“ малко по малко се е разпростряла отвъд хипарските си настроения и се оказва… сова. Знаете в кой смисъл.
Лесно разделям книгата на две части – амбициозен старт с вплетени доста теории в стил Нейоми Клайн (спомената и като гостенка на Арлекс в самата книга) и след това по-ърбан екшън, напомнящ ми малко „Лора от сутрин до вечер“, но в по-добро изпълнение. Отвореният финал също е вид предимство, защото накрая нещата съвсем загрубяха и героите определено има какво още да покажат.
Динамична, с доста twists and turns, „Апарат“ се появява в момент, в който към био-вълната в градската среда бързо се присъединиха пазаруването от секънд хенд магазини не-за-бедни, отричане на големите корпорациии, носталгията по едни отминали времена и дублирането на почти всяко „вървежно“ столично заведение на доскоро безлюден плаж по черноморието… А и като добавим, че хитът на Лято 2013 вероятно ще е тази песен, в която се пее „Но защо са ни много пари… все едно е, ако нямаш мечти и купуваш вещи без да ти трябват дори“, картинката е пълна:
Както се казва, perfect timing за Васото.
Много сме доволни и макар книгата да е около 3 от 5, е страхотен дебют в роман-изирането за Васил Георгиев.
