Обичам сериозните и смислени сериали и заради тях не спирам да търся нови попадения. Зад високопарния израз „смислен сериал“ се крият шедьоври като „Останалите“ (The Leftovers, телевизия HBO) и „В обувките на Сатаната“ (безумен превод на Breaking Bad, телевизия AMC). Подразбира се, че не всичко, което следя, е на толкова високо ниво. Основно използвам епизодите, за да убия час-два, да уплътня храненето си или да преглътна мудността на влаковете. Затова идеалният ми избор е заглавие, което хем увлича и развлича, хем съдържа и по-дълбок смисъл. Но тези сериали са рядкост.
„Вътрешна сигурност“ стартира през 2011 г. и шест сезона по-късно не мога да му дам категорична оценка. Сюжетът проследява перипетиите на Кери Матисън – агент на ЦРУ в антитерористично звено (в ролята Клеър Дейнс, която помним от впечатляващия „Ромео и Жулиета“). Първите три сезона бяха пристрастяващи! Отношенията между Кари и Николас Броуди (американски снайперист, държан в плен от „Ал Кайда“ прекалено дълго време – страхотна роля на Деймиън Люис) са реалистични, напрегнати и непредвидими. Когато двама добри актьори си партнират, за зрителя остава единствено да се наслаждава.
С края на историята за Броуди сериалът внезапно изгуби очарованието си. Очевидно популярността му е висока и продуцентите не биха го спрели за нищо на света, но последвалите сюжети ми бяха сухи и не успяха да ме развълнуват. Сценаристите подхващат различни теми – от бомбардировки с дронове над невинни (сезон 4) до опасни радикализирани ислямисти (сезон 6), и дори сменят континента, запращайки Кери в частна охранителна фирма в Берлин (сезон 5). Положени са много усилия всяка от тези линии да бъде развита достоверно за зрителя, но всичко приключва сравнително бързо и не можеш да се закачиш. Новата посока на всеки сезон не е похват, който ме впечатлява.
Най-голямото попадение в епизодите след Броуди е образът на Питър Куин – впечатляващ агент, за когото не можем да кажем, че е от големите късметлии в сериала. Преживява тежки физически и психологически кризи, с които актьорът Рупърт Френд се справя респектиращо добре. За сметка на това далеч не харесвам какво причиниха сценаристите на главната героиня. В следствие на задълбоченото й биполярно разстройство в 90% от сцените Кери Матисън изглежда все едно е на ръба на нервна криза и всеки момент ще заплаче. Нещо повече, в половината сцени тя го прави. Не искам да споря с комитета, връчващ наградите „Златен глобус“, който я е отличили два пъти с престижната статуетка за тази роля, но съм на мнение, че всичко, което се повтаря прекалено често, в един момент започва да дразни.
Много харесвам Манди Патинкин (в ролята на Сол Беренсън), макар още да му се сърдя, че напусна 
толкова рано „Престъпни намерения“ (Criminal Minds). Във „Вътрешна сигурност“ той е менторът на Кери. Ролята му е обрана, чиста и убедителна и в повечето случаи внася баланс след изблиците на подопечeната си. Той умее да изглежда едновременно като железен авторитет и крехко, слабо старче, което пасва добре на сюжета.
„Вътрешна сигурност“ е шпионски трилър, който задържа интереса, а създателите му са се постарали да подсигурят приличен брой изненади. Вече споменах личните си минуси, но за някои зрители те могат да се окажат неочаквано добри попадения. Затова най-добре преценете сами. Актьорският състав е много силен, персонажите са развити емоционално и дълбоко, обстановката изглежда правдоподобна. Какво повече ви трябва, за да се насладите на няколко безгрижни вечерни часове? (Ако нямате книга под ръка, разбира се!)
Що се отнася до книгата, „Вътрешна сигурност. Бягството на Кери“ (изд. „Ciela“, преводач Иван Костурков) се явява като предистория на сериала. Авторът Андрю Каплан се е вдъхновил силно от продукцията на Showtime и се захваща с амбициозната задача да обогати историята. Написал е общо два романа по темата, като втората носи името Saul’s Game: A Homeland Novel.
