fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

80 страници или да се научиш да плачеш на глас

2 мин.
vita brevis

vita brevisНай-трудно се пише за книгите, които са ти харесали най-много. Всъщност не… най-трудно се пише за книгите, които са те докоснали най-дълбоко. Точно там, където боли най-много и където кротко с годините скътаваш най-нежните, най-тъжните и най-силните чувства, защото нещо ги е спряло да се разгърнат и разцъфтят на воля. Тези книги умело, като изкусни шпиони, преминават през всички роли, всички маски, всички пози и заблуди и достигат до ТЕБ истински. Разтърсват те силно, събуждат те и после остават като сянка на нещо, преживяно от теб, написано от друг.

Vita brevis“ е точно такава книга. Много лична, болезнено лична за Флория и Аврелий, много далечна във времето и нравите, но същевременно много моя, близка в мислите и чувствата, в емоцията.

Животът е кратък… колкото една изповед от 80 страници, и дори по-малко  – 20 години, миг с една любов като най-сладката наслада за две души, един незаконен син „дар от Бога” и после край. Край не само за една любов, но и за много мисли, надежди и две души.

Защото понякога съдбата наистина е жестока, а „животът толкова кратък, че нямаме право да произнасяме присъда над любовта”.

Флория не търси възмездие за загубената любов, не цели и отмъщение за отблъснатите чувства, за страданието и изгубения син. Тя иска само заслуженото място за своята истина в историята на своята лична любов, пред него, Аврелий.

Тя пише, връща се назад във времето и припомня, подчертава моментите, цитира философите и „неговите думи”, за да припомни на забравилата душа, че човеците са създадени като мъж и жена и че не е грях да обичаш тук и сега, на земята.

Животът е прекалено кратък, за да го отричаме в егоистичния избор да „спасим душите си”. Защото „нямаме право да се отнасяме към другите и към самите себе си зле, като към някакво средство за постигане на съществувание, за което нищо не знаем.”

Защото любовта във всичките й превъплъщения – платонични, плътски, скрити или показни, споделени или не, е спасение на душата за миг. Миг, наречен живот. Този краткият, тук на земята.

А иначе сълзите идват сами… защото са само израз на онова, което е прекалено силно, за да изкажем с думи.

 Прочетете и ревютата на Валя Маринова и Милена Ташева за „Vita Brevis“