fb

"Аз чета" стана на 14 години.  Какви са нашите подаръци, виж тук!

Ревюта

„Време за чакали“ и време да се мре

4 Mins read

Убеден съм, че всички сме гледали американски хорър трилъри. От онези, в които ни показват крайпътен мотел, отдалечена хижа или затънтена къща вдън гори. Непознати чешити по неволя споделят изолираното пространство. Избухват клиширани противоречия и точно когато всичко заприличва на драма, започва ужасът. Броят на непознатите устремено намалява, оцелелите обикновено могат да се съберат дори в един автомобил и до самия край не разбираме кой е очистил останалите. Предъвкван многократно сюжет, на чието напрежение обаче не можем да устоим.

Едно време бях голям фен на този жанр и изгледах камара подобни филми. Затова, подвеждайки се по текста на задната корица, подходих малко скептично към „Време за чакали“ на Лора Лазар. И все пак я започнах по няколко причини. Първата е, че авторката пише много увлекателно. Използва богат и хубав език и творчеството й е удоволствие за четене. „Грешният квартал“ и „Веселото гробище“ силно ме очароваха и вълнението от срещата с тях ме държа с дни. Второ, изцяло български герои и среда на действието  запазена марка на Лора Лазар, в която е безгрешна. И трето, всичко се случва в уютна планинска хижа, а аз тъкмо бях на почивка в прекрасно местенце в Априлци. Три предпоставки са повече от достатъчни, за да започна една книга.

В Еленския балкан Галя и Иван Хубчеви държат гостоприемен комплекс за почивка от шумните градове  „Хубчевата къща“. Мястото е закътано, почти без телефонен обхват, а гледките са неописуемо красиви. Всичко, от което се нуждаят почиващите. Но пада сняг, който отрязва пътищата и вилата остава напълно изолирана от външния свят. А после започват убийствата. Нелогични, изненадващи и на пръв поглед приличащи на злополуки. Звучи точно като задача за опитен полицейски комисар. Тези, които познават творчеството на Лора Лазар, се досещат, че честта да се развихри ще се падне на Михаил Донов – Мишената. Огромният добряк този път е придружен от съпругата си Мария. Предполага се, че двамата са на почивка, но до такава не се стига…

Веднага ще отхвърля паралела, за който загатнах в първия абзац. Всъщност прилики със споменатия жанр почти липсват. Цялостната атмосфера се доближава много повече до традициите на Агата Кристи и нейните интелигентни криминални истории, отколкото до нещо друго. Не се лее кръв, няма демони и побъркани хора, нито чисти психопати. Героите са обикновени, но с отличителните си черти, страхове и проблеми във взаимоотношенията си. Криминалната загадка е толкова добре оплетена, че е невъзможно да бъде предугадена, като интригата е постигната без излишно оригиналничене. Напротив, всичко е логично, когато авторът ти го обясни последователно. Което се случва чак в заключителните глави. Така читателят не губи време в догадки, а се наслаждава и препуска през страниците.

Романът ми хареса много и почти изцяло. Aко трябва да включа някаква забележка, ще посоча един момент в самия край, който остави противоречиво усещане у мен. Двама от героите (непознати и коренно различни) използваха един и същ строго специфичен израз, което не ми се понрави просто не пасна на изградените до този момент образи. Последната сцена е сложна за описване и структуриране, това е ясно. Затова и отправям тези редове по-скоро като градивен коментар, отколкото като негативна критика.

„Време за чакали“ ми навя спомени за друга моя любима криминална писателка  канадката Луиз Пени и нейните истории за селцето Трите бора. Лора Лазар подхожда със същата любов към героите си и с удоволствие навлиза в малки лични детайли. Винаги съм оценявал подобен авторов подход, защото ми носи наслада. Както казва Франк Ъндърууд в петия сезон на „Къща от карти“: „Мисля, че хората подценяват важността на детайлите за цялостното впечатление“.

Книгата е подходяща за всички сезони, но сякаш най-пасва на тези почивни (уж…) месеци. Чете се леко, разтоварва и забавлява по чудесен начин. Много добро попълнение към историите за комисар Донов!

Припомнете си ревютата на Митко за две от другите книги на Лора Лазар – „Веселото гробище“ и „Грешният квартал“. Още един отзив за „Време за чакали“ можете да намерите в „Книголандия“.