fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

БлогБлогове

Времето на поезията

6 мин.

Има ли време поезията? За представяне, за четене пред публика, за разкриването на глас? За изложение? Въпросите се народиха като от само себе си (в противовес на исторически съхранените реплики след тежки събития, че сега не е време за поезия), докато бях на трето събитие за краткия период от малко повече от две седмици на месец юли, свързано със съвременна българска поезия и музика – „So Readable: Ева и Par Avion – музика и поезия” в SOHO, 16 юли. Трето събитие, трето пространство, трета концепция. Представям ви кратък поглед върху (не)обичайното време (без да има повод, без да има премиера) на поезията в обратен хронологичен ред.

Eva i Par Avion

На сцената: Ренета Бакалова, до стената Петър Чухов, Емануил А. Видински. Снимка: SOHO

SoReadable са поредица литературни четения като част от културната платформа на SOHO, работно арт пространство за споделено ползване. Трима поети Ренета Бакалова, Петър Чухов и Емануил А. Видински редуваха четене на собствената си поезия с последния музикален проект на последните двама: Par Avion (по едноименната книга на Ем. А. Видински). Собствена поезия със собствени парчета. Рени Бакалова като своята Ева, една нова Ева, при която „думите й не претендират за нищо, само се надяват да танцуват красив танц с мислите на четящия.” В подкрепа на отправеното предизвикателство Par Avion обгрижват своята Ева със звуци и музика на сцената. Градината на SOHO преливаше от публиката.

Приятна лятна вечер, в която слушаш стихове, разменяш думи и с непознати, наслаждаваш се на музиката. Запомняш „Най-краткото любовно стихотворение”: Не.

Като „ателие за поети” (в моите очи),

в рамките на Малък сезон на ТР „Сфумато”, на 5 юли, петима поети, група музиканти и двама визуални творци ни включиха в пърформанс със сплетени изкуства „За сега”. Всяко от изкуствата се случваше на момента, на живо, пред гледането и слушането на публиката. В театрална среда, в загадъчно осветление, поетите Радослав Чичев, Ясен Василев, Иван Димитров, Мирослав Христов и Стефан Иванов експериментираха с разчупване на конвенционалната форма на четене/творене на поезия. Направиха сериозен опит за въвличане на публиката. Времето на активността на публиката представляваше отговор на поставени въпроси на малки листчета, които всеки присъстващ получи.

Za sega

Момент от творене на поети и публика
снимка: Петрана Петрова

Последва времето на творене на поетите: четяха отговорите за себе си и на глас. Четяха избирателно от листчетата, поради което загубиха, не създадоха представа за общата енергия в залата. Поезията, която се получи на живо, беше от вида асорти, както сами определят полученото съдържание в анонса на събитието. От изповед, хайку, сатира, джаз до нонсенс, пародия, романтика и пънк. WeAreNoRobots ни под/за/о/гряваха със сурови музикални импровизации. Ралица Тонева и Спартак Йорданов фокусираха погледите ни с техника, наподобяваща така наречената „живопис под камера“ – най-изненадващата част от пърформанса. Единствените, които познавам и работят със субстанции и обекти в постоянно движение.

Самият Спартак казва: „Картините, които създаваме, експериментирайки с пигменти, материали и течности, са в постоянно движение и флуидно, метаморфозно състояние. Камерата ги възпроизвежда веднага и ни позволява да манипулираме композицията, различните крупности и динамиката на изображението.

Видимата, разпознаваема цел на пърформанаса беше интеракцията между всички участници в него-реч, звук, визия и публика. Може да чуете фрагмент тук:

Това прави „За сега” събитие без редакция и без повторение. Така обещаха. Надявам се обаче  да има повторение с подобрение на създаването на непринуденост за публиката, за да съберат зрителите смелост да правят поезия на живо от чужди думи.

Във вид на ателие за читатели

на 1 юли стартира Читатели четат поезия” в бар „Ателието”, оut of space-out of art, както собственикът му-художник го определя. В присъствието на селектирани двама поети Иван Ланджев и Владислав Христов с последните им поетични книги „Ние според мансардата” и „Фи”, читатели четяха избрани стихотворения с атрактивно модулиране на гласовете от Жоро Гомес (sound). Механизмът на читателското ателие позволява да се включват любители и нелюбители на поезия, ценители и виждащи за първи път тези стихове случайни минувачи. Фундаментът е привличане на публика към поезията чрез активно  съавторство. На основата на вече публикувани стихотворения от двете книги присъстващите направиха свои, които също прочетоха. Акцентът и за бъдещите издания на читателското ателие остава самата поетична книга.

Chitateli chetat poezia

Момент от читателската работа със стиховете и създаване на свои. Снимка: Петрана Петрова

Събитията, доколкото знам, нямат връзка помежду си, случват се независимо едно от друго. Изумлението ми и удивлението ми граничат с Платоновия свят на идеите. Отсъствието на договореност навежда на мисълта, че усещането в поети, публики, организатори е за преживяване на реалността по интензивно през тялото на поезията и телата на поетите. А може би е чисто съвпадение и случайност.

И трите събития  могат да влязат в жанра на пърформанса – синкретизъм на изкуствата, на творците, на публиката на живо, тук-и-сега. Подобни събития носят потенциала да удължават живота на поетичните книги, да ги измъкват от забрава, да промотират наново. Включва се интензивно читателя, без да се губи от значимостта на автора. Погледнато от страна на възможния диалог с читателя и неговия вкус, този вид събития са полезни за издателите – биха имали пряк контакт с публиката.

Очаквам продължение.

P.S. Болезненото преживяване е свързано с рядко изговарян въпрос: защо само в София?

P.P.S. Ако „Времето на …” ви звучи познато, то е защото повече от година една книга владее паметта ми и лесно асоциирам с нея: „Правек и други времена” на Олга Токарчук.

Chitateli chetat poezia

Поети, организатори, читатели от „Читатели четат поезия“ – финална снимка за спомен. Снимка: читател

[ + ]