По много поводи, а често и без повод, съм споделяла, че „Аз преди теб“ е един от любимите ми романи. Това, с което ме спечели, не беше любовната история, а главната героиня – Луиза Кларк. Тази малко непохватна, но добронамерена и позитивна дама с уникално чувство за хумор и още по-неподражаем стил на обличане, ме грабна още в първата глава.
Продължението на нейната история обаче ме остави със смесени чувства. Луиза Кларк, която толкова много харесах, остана в първия роман. В „След теб“ тя се бори с депресия, опитва се да продължи напред и да се върне към предишното си аз, което направи образа й по-истински и ни показа героинята като крехко човешко същество, преживяващо труден период. За мен обаче този сблъсък с действителността се оказа доста плашещ. Липсваше ми усмихнатата, макар и понякога лекомислена и наивна Лу.
Ето защо започнах третия роман – „Все още аз“, с известни притеснения, но те се изпариха само след няколко страници. Веднага се усеща, че тонът на книгата е много по-близък до „Аз преди теб“, със същия хумор, балансиращ сериозните теми и проблеми. Редуват се купища забавни случки, в които Луиза отново е лудата, сладка себе си и най-накрая е готова да направи това, което е обещала на Уил Трейнър – да живее, да пътува, да сбъдва мечтите си и да си носи раирания чорапогащник.
„Все още аз“ разказва за новото начало на Луиза в Ню Йорк, където тя ще бъде лична асистентка на съпругата на заможен бизнесмен. В началото всичко изглежда като нереална приказка. Луиза живее в прекрасна сграда в центъра на този космополитен град, където зад всеки ъгъл те чака нещо интересно. Както винаги, Мойс описва атмосферата и вълненията на георинята толкова добре, че често четях усмихната до уши и се чувствах така, сякаш самата аз се разхождам по Пето авеню.
Ала в един момент розовите очила са свалени и Луиза се изправя пред редица трудности в професионалния и в личния си живот. Благодарение на добронамерения си характер и способността да се надсмиванад всяка ситуация обаче, тя успява да намери своя път. Макар че не можем да я определим като перфектна, понякога ми се струва, че безкрайната й доброта, готовността да помага и уението й да завладява сърцата на всички около себе си я превръщат в идеализиран женски образ. Дори някак започна да ми липсва мрачната, потънала в черногледи мисли нейна версия от „След теб“. В крайна сметка, всеки има добри и лоши моменти е хубаво да свикнем, че не можем да сме оптимисти всеки ден.
Силно впечатление ми направи дързостта на Джоджо Мойс. Тя вплита в сюжета актуални теми, което някои могат да разтълкуват като „следване на тенденциите“. За мен обаче е съвсем нормално една модерна писателка да говори за важните неща, в съответствие с духа на времето. Отново срещаме посланието да бъдеш себе си, независимо колко често светът се опитва да те промени. Авторката ни напомня да не оставяме другите да определят мнението, поведението или дори облеклото ни. Говори и за рисковете, които много жени поемат, когато решат да се фокусират върху кариерата си и дори не пропуска да постави своята героинят пред сериозния избор дали да последва любовта, или мечтите си.
Друга интересна разлика в сравнение с предишните книги е, че Мойс включва повече и по-подробни романтични сцени. Не в стила на „50 нюанса сиво“, разбира се, но доста по-смело и открито. Луиза също е по-самостоятелна, отстоява себе си и взема много по-категорични решения. Виждаме колко е съзряла в тези три романа и като че ли стилът на писателката започва да отразява тази промяна.
„Все още аз“ включва почти всички други герои, които са съпровождали Луиза до момента. Проследявам какво се случва със сестра й, с родителите й, с дъщерята на Уил и госпожа Трейнър. Тяхното присъствие прави сюжета динамичен и както се случва с всички книги на Джоджо Мойс досега, прочетох и тази на един дъх. Накрая бях вдъхновена и щастлива, но и тъжна, защото историята свърши, а и защото бях попила разнообразни емоции.
Понякога продълженията на любимите романи разочароват, но в случая с „Все още аз“ не беше така. Може би защото ми върна обичаната героиня, може би заради пътуването до нова държава и живота в Ню Йорк или заради разтоварващия хумор, но Джоджо Мойс успя отново да ме омае.
И този път обаче най-важната и най-хубавата част за мен беше промяната у Луиза. В първата книга видяхме объркана млада дама, свикнала да прави всичко за другите. След това срещнахме потънала в тъгата си жена, опитваща се продължи напред след тежка загуба. В третия роман Луиза е уверена, отстояваща себе си и напът да открие за какво настина мечтае. Нейното пътешествие ми напомни как времето и житейските уроци ни променят, но само ние можем да решим за какво си струва да живеем и кое е това наше „аз“, което с гордост искаме да покажем на света. Как ли? Като живеем автентично и на първо място – за себе си.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
