Десетки почитатели на писателката, поетеса и преводачка Яна Букова уважиха представянето на последната ѝ стихосбирка „Записки на жената призрак“ (изд. „Жанет 45“). Събитието беше част от културната програма на тазгодишния Софийски международен панаир на книгата и се проведе на 13 декември в зала 4 на НДК. Модератори на срещата бяха Силвия Чолева и Марин Бодаков.
Чолева и Бодаков споделиха своите впечатления от книгата, като не пропуснаха да изтъкнат, че стилът на Букова е претърпял метаморфоза, която се усеща от всяка дума в произведенията ѝ. В „Записки на жената призрак“ авторката е много различна, много обновена и този път в творбите ѝ няма никакво умилкване към читателя. „Книга, в която няма какъвто и да е компромис“, заключи Бодаков.
Анализът за почерка на Букова премина и през дискусия за хумора, абсурдното и политическото, които са в основата на стихосбирката. Яна Букова сподели:
Смятам, че хуморът е механизмът за справяне с ужаса. На едно място дори го казвам, че смехът и паниката имат един и същи извор. […] Това, че се смеем, е единственият начин да оцеляваме пред абсурда на нерешимите неща. И двете нерешими неща са безкрайността и смъртта. Ние се смеем и пред едното, и пред другото. И понеже тези две неща са силно поставени в моята книга, хуморът е, всъщност, единственото оръжие, с което разполагам. Може би затова книгата създава такова усещане за безнадежност, защото е пълна с логически безизходици.
Водещите изтъкнаха, че последната стихосбирка на Букова носи обреченост, за която читателите няма как да са подготвени, на което авторката отговори, че тя пише за живота, а той сам по себе си е мрачен и тъмен. За изграждането на атмосферата в книгата ѝ е помогнало най-вече чувството за самоирония, а усещането за симетрия е силно изразено в стиховете ѝ.
Марин Бодаков обърна внимание на стилистиката на „Записки на жената призрак“, споменавайки нетипична за творчеството ѝ до момента черта: „сякаш в нея има логически спазми, невидими, с големи пространства между тях“. На въпроса как се е стигнало до тази различна Букова тя сама призна, че след излизането на „Лодка в окото“ (2000 г.) е изгубила езика си да пише поезия и години по-късно е осъзнала, че трябва да остави текста по-свободен.
Силвия Чолева, която е и редакторка на книгата, сподели че е запозната с творчеството на Яна Букова и въпреки това би могла да нарече „Записки на жената призрак“ най-добрата поетична книга, появявала се изпод перото ѝ, а също така и една от най-добрите книги, излизали през настоящата година.
