fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

10, които...Специални

10 съвременни български авторки, които да не пропускаш

6 мин.

През Седмицата на жените в (българската) литература трябва да обърнем внимание и да не пропуснем изгряващите звезди на небосклона на словото, онези, които смятаме, че ще оставят ярка диря за идните поколения. Ето и кои дами препоръчва екипът на „Аз чета“. Гарантираме, че селекцията ни е разнообразна и обхваща различни жанрове и стилове. Всеки от вас може да намери сред произведенията на тези авторки нещо, което ще удовлетвори вкуса и предпочитанията му. Вижте нашия списък и прочетете творбите на българските авторки.

Цветомира ДуковаPatuvane po posoka na syankata Yana Bukova

Вкъщи имам малък олтар на Яна Букова и я почитам като божество. Шегувам се (…а може би не!). Факт е обаче, че смятам Яна Букова за изключително явление в българската литература – писателка, която успява да създаде свой език и стил, с които предава универсалните си идеи. Да четеш книгите й е опияняващо и пристрастяващо.

Стефани Калчева

Катерина Хапсали има мелодичен и прецизен език, който ясно си проличава в романа й „Гръцко кафе“ (изд. Colibri). В книгата има биографични моменти, митове и легенди, много любов, болка и уроци от живота, поднесени по един вълшебен начин от мойрите (богините на съдбата). Съвсем скоро би трябвало да се появи и първата й поетична книга, за което признавам, че нямам търпение. Хапсали успява с думи да опише границите във и извън нас, боравейки с всички възможни инструменти на думите. Едно от най-ярките женски имена в съвременната ни литература.

Цветомила Димитрова

Първата книга на Радостина А. Ангелова, която прочетох, беше „Имаго“ (изд. Жанет 45). Пътувах с нощен автобус, вече не помня закъде, и четох цяла нощ, а после побързах да намеря „Виенски апартамент“ (изд. Жанет 45). В романите й има нещо магично. Първите изречения те омайват и не можеш да се откъснеш от книгата, а героите те преследват дълго след като си затворил последната страница. Радостина Ангелова пише увлекателно, без да разчита на популярни клишета, гради прекрасни истории, без да обещава щастлив край, замисля те, без да те засипва с житейски мъдрости. Героите й вървят по своя път, а авторката ни позволява да ги придружим закратко, за да достигнем своите собствени истини. Всеки един от четирите й романа притежава уникален стил, различни герои и послания и си заслужава да бъде прочетен (по няколко пъти)!

 

Габриела Кожухарова

Dnevniyat-zhivot-na-noshtnite-peprudi-Denica-DilovaДеница Дилова е авторка на сборника с разкази „Тънкости на приготвянето“, романа „Дневният живот на нощните пеперуди“ (изд. „Ciela“) и победителка в първия конкурс за Нов български роман на издателство „Ciela“ през 2014 г. Именно „Дневният живот на нощните пеперуди“ и темпераментната му главна героиня Нина Бранкович оставиха най-ярка следа в ума ми. Спечелиха ме безпощадната искреност и убийствената й (само)ирония, превърнали се в запазена марка на творчеството на Дилова, отличаващо се с оригинални, модерни и нестандартно разказани истории. Ако говорим за някои от истински разпознаваемите, неподправени гласове в съвременната българска литература, в никакъв случай не бих пропуснала да спомена името й, не толкова за майсторство, колкото заради неподражаемото й присъствие.

Диана Петрова е сред съвременните представители на психологизма в българската литература. Романите й не се отличават със зрелищни сюжети, а са обърнати навътре – към нас самите, към пропуканите ни сърца, хаотичните ни умове и обърканите ни животи. Особено обичам издадения през 2014 г. „Синестезия“ (изд. „Изток-Запад), разказващ истории от кушетката в кабинета на психоаналитика, и именно него ви препоръчвам най-горещо. Това, с което Диана успя да ме впримчи от самото начало, е писателската й смелост – да не спестява нищо в книгите си, напълно да се отърси от предразсъдъците и фалшивото благоприличие, макар и с риск да скандализира, и в крайна сметка да бъде искрена с читателите си на сто процента.

Милена Ташева

Йорданка Белева е писателка, която е еднакво лаконична и обрана както в поезията, така и в прозата си. Книгите й са изящни миниатюри от слово и емоция, а разказваческият й талант е като супернова – не може да бъде събран между две корици. Веднъж прочел нещо от Дана Белева, читателят иска още и още. Разказите й са фини и деликатни, а поезията  чиста, искрена и помитаща.

Един дебютен роман. Толкова й трябваше на Веселина Седларска, за да заеме почетно място сред българските автори. „Кладенецът“ (изд. „Ciela“) е толкова дълбока, смислена, метафорична и честна книга, че е несправедливо да бъде наричана „дебют“ или сравнявана с други. Това е книга, която Веселина Седларска е отглеждала години наред и която надхвърля границите на поколенията и времето и разказва общочовешка история, която трябва да бъде прочетена от всеки.

Не са много жените, които пишат книги игри на български. Елена Павлова пише, превежда, препоръчва и редактира книги от достатъчно време, че някои от сюжетите й да са се превърнали в „класика в жанра“. Освен книгите игри, разбира се, не можем да не споменем и огромния принос на Елена за развитието на българския хорър, фентъзи, киберпънк… и каквото друго жанрово определение свързано с фантастика се сетите.

Станислава Ивкова има само един роман – „Бряг“ (изд. „Полис“), но вече няколко години този роман не ми дава мира и се връщам към него често (освен когато не е раздаден на някоя приятелка). Станислава е от авторите, за чиято втора книга не спираш да се надяваш. Защото би било прекалено голяма загуба, ако спре да пише.

Теа Денолюбова прави литературния си дебют на крехката възраст от 17 години. Две години по-късно написва и първия си роман „Боян“(изд. „Ciela“). Книгите й си имат твърда аудитория от читатели, впечатлени както от силата на емоциите, така и от специфичния стил на младата авторка. Теа разказва истории, които карат сърцето ти да се свива и да копнее за любов и пътешествия. Също авторка, чиято следваща книга дълго очакваме.

 

Споделете в коментарите българските авторки и техните книги, които вие – читателите на „Аз чета“ – препоръчвате!