fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

БиблиотекаОткъси

Загадката на една реликва се разкрива в „Братството на светата плащаница“ от Хулия Наваро [откъс]

5 мин.

„Братството на светата плащаница“ (изд. „Еднорог“) е първата книга на Хулия Наваро, която излиза на български, но авторката е многократно награждавана писателка и журналистка. Творчеството ѝ е познато на милиони читатели в Испания и по света, а творбите ѝ – преведени на над 30 езика. Историческият трилър на Наваро става успешен още с публикуването си – читателите го нареждат сред автори като Дан Браун, Кен Фолет и дори класици като Умберто Еко.

Действието в романа се развива в Торино, където се съхранява един свещен за милионите християни по цял свят символ – плащаницата, в която според преданието Йосиф Ариматейски положил тялото на Исус Христос след разпятието му. Лененото платно е считано за реликва от вярващите, защото носи отпечатъка от разпнатия Божи син. Загадките около тази светиня обаче са много и 2000 години след появата му катедралата в Торино е обхваната от пламъци, а обгорен труп на мъж с отрязан език привлича вниманието на местната полиция.

С мистериозния случай се заема инспектор Марко Валони от отдел „Културно-исторически ценности“ в торинската полиция. Загадката обаче има твърде висок залог и с риск за живота си в разследването се включват журналисти, историци, служители на Църквата и фанатизирани вярващи.

Прочетете откъс от книгата при нас.

Андре дьо Сен Реми разгъна внимателно плащаницата и върху нея в цял ръст се появи тялото на разпнатия Исус. Рицарите паднаха на колене и ведно със своя водач започнаха да се молят. Никога не бяха виждали цялата плащаница. В ковчежето, в което Убрусът беше поставен в църквата „Света Богородица Влахернска“, се виждаше само лицето на Исус, сякаш беше портрет. Но сега плащаницата бе разгъната пред тях, с белезите от мъченията, на които е бил подложен Божият син. Отдадени изцяло на молитвата, рицарите бяха загубили представа за времето, но вече се мръкваше, когато Сен Реми се изправи и, след като сгъна внимателно плащаницата, се запъти към своята стая. Малко по-късно заповяда да извикат брат му Робер и младия рицар Франсоа дьо Шарне.

– Пригответе се за път. Трябва да потеглите възможно най-бързо.

– Ако ни позволиш, ще тръгнем веднага щом настъпи нощта – предложи Робер.

– Няма ли да е опасно? – попита водачът на тамплиерите.

– Не, по-добре ще е да напуснем крепостта, когато никой няма да ни види и съгледвачите ще са заспали. Няма да казваме на никого, че заминаваме – заяви дьо Шарне.

– Ще приготвя Убруса, за да не се повреди по пътя. Елате да го вземете, преди да тръгнете, без значение кога. Ще занесете от мен писмо и документи на великия магистър Рено дьо Вишие. Не се отклонявайте от пътя за Акра под никакъв предлог. Предлагам ви да бъдете придружени от няколко братя, може би от Ги дьо Божо, Бартоломе дос Капелос…

– Братко – прекъсна го Робер, – моля те да ни позволиш да пътуваме сами. Така е по-сигурно. Можем да преминем незабелязано, а и разчитаме на помощта на нашите оръженосци. Ако сме сами, няма да привличаме внимание, но ако тръгнем, придружени от още братя, съгледвачите ще се досетят, че носим нещо ценно.

– Носите най-ценното съкровище на християнския свят…

– …за което отговаряме с главите си – допълни Дьо Шарне.

– Така да бъде. А сега ме оставете, трябва да напиша писмото. И се молете, молете се на Господ да ви напътства и да бди над вас по пътя. Само Той може да доведе до успешен край това начинание.

Хулия Наваро (снимка: Diariodenavarra.es)

Нощта беше паднала. Нито една звезда не озаряваше небосвода. Робер дьо Сен Реми и Франсоа дьо Шарне излязоха предпазливо от своите стаи и се запътиха към стаята на Андре дьо Сен Реми. Нощната тишината владееше навсякъде и рицарите в крепостта спяха. По крепостните стени няколко тамплиери, заедно с постовите войници, охраняваха твърдината.

Робер дьо Сен Реми побутна леко вратата на килията на своя брат и водач. Завариха го да се моли на колене пред кръста, поставен в единия ъгъл на стаята.
Когато усети присъствието на двамата рицари, той се изправи и без да каже нищо, подаде на Робер една средно голяма торба.

– Вътре, в едно дървено сандъче, се намира Убрусът. Ето ви и документите, които ще предадете на великия магистър, и злато, което ще ви е необходимо за пътуването. Бог да е с вас.

Двамата братя се прегърнаха. Не знаеха дали някога щяха да се срещнат отново.
Младият Дьо Шарне и Робер дьо Сен Реми, облечени в сарацински одежди, отидоха под прикритието на нощта в конюшните, където техните оръженосци ги чакаха, успокоявайки нетърпеливите коне. Казаха паролата на воините, които охраняваха портата и напуснаха крепостта на тамплиерите, за да поемат по пътя към Акра.

Снимка: El diario