fb

"Аз чета" стана на 14 години.  Какви са нашите подаръци, виж тук!

БиблиотекаОткъсиСпециални

Запомняме необикновените неща – из „Изкуството да създаваме спомени“ на Майк Викинг [откъс]

7 Mins read

Третата книга от автора на световния бестселър „Малък наръчник по хюга“ – „Изкуството да създаваме спомени“  (изд. „Хермес“) излиза на българския пазар днес, 22 октомври. В тази книга Майк Викинг, изпълнителен директор на Института за изследване на щастието в Копенхаген, разглежда хубавите спомени като част от щастието. Като се позовава на глобални проучвания, научни експерименти и лични преживявания, той разкрива как се формират те и ни съветва как сами да създаваме незабравими моменти. От издателство „Хермес“ бяха така любезни да ни предоставят ексклузивен откъс от тази изключителна книга. Насладете му се!

СЪВЕТ ЗА ЩАСТЛИВИ СПОМЕНИ: ТЪРСЕТЕ МАНГОТО

Храната също може да ни донесе нови и запомнящи се преживявания. Когато пътувате, не пропускайте да изненадате и вкусовите си рецептори.

Бях на 16 години, когато за пръв път опитах манго. Беше през 1994 г., бях заминал като ученик на разменни начала в Австралия, а в супермаркетите в Дания, където съм израснал, все още не се предлагаше манго. Спомням си сладостта и текстурата на плода. Спомням си, че си мислех: Къде си било през целия ми живот досега? Оттогава непрекъснато търся подобни изживявания. Вярвам, че някъде там все още има невероятни вкусове, които все още не съм опитал. Опитвал съм ферментирала исландска акула и охлюви от уличен търговец в Мароко. И от двете леко ми се догади, но си спомням моментите на вкусването им доста живо. Идеята е, че не е нужно всяко първо нещо да е непременно свързано с географско понятие, то може да бъде и под формата на гастрономическо преживяване. Ако искате да зарадвате гостите си със запомняща се вечеря, поднесете им нещо, което не са опитвали никога преди (но не и ферментирала акула, поне ако искате да ви гостуват отново).

В най-добрия случай това може да е нещо, което не се приготвя лесно и бързо като шот лакрицова водка в три часа през нощта. Никой не си спомня такива неща, като причините за това са няколко. По-добре е да заложите на продукти като артишок, чиято консумация изисква известни усилия, защото се налага всяко листо да бъде обелено с ръце, потопено в солено масло и след това да отделите прекрасната сърцевина със зъби. Така преживяването продължава дълго и ангажира много сетива.

Може би на това се дължи и причината защо ни се струва, че животът забързва своя ход с напредването на възрастта ни. В тийнейджърските ни години много неща ни се случват за първи път, а на петдесет те вече са рядкост. Освен това, когато сме млади, животът ни е по-динамичен. Сравнете преживяванията в Ханой, Париж, Шампан и Баеса с върволицата от монотонни дни в офиса.

Това е и причината различни проучвания сред хора, които са имигрирали от испаноговорещи страни в САЩ, да посочват различен възрастов етап, в който са стигнали върховите точки в параболата на спомените, което е свързано с възрастта им, когато са дошли в новата страна.

Преместването в друг град е личен времеви маркер, но времевите маркери могат да бъдат и универсални или колективни – такива например са убийството на Кенеди или 11 септември.

При всички случаи тези времеви маркери на първите неща и промените в средата играят важна роля при организирането на автобиографичната памет. Те стават отправна точка, спрямо която подреждаме събитията преди и след тях.

Ако искаме животът ни да забави ход, трябва да направим моментите от него запомнящи се и незабравими, следователно трябва да овладеем силата на първите неща. Освен това в ежедневието си може да помислим как да направим обичайните неща по-вълнуващи. Може да е нещо дребно – например, ако винаги се храните пред телевизора, може денят да ви се стори малко по-специален, ако съберете семейството си около масата на вечеря със свещи. Ако пък винаги вечеряте на свещи, може би ще е приятно да опитате да похапвате пред екрана по време на филмов маратон.

КОЛИБРИТО

Преди няколко години прекарах едно лято в Гуадалахара, Мексико. Довършвах книга и можех да работя навсякъде, а може би в историята имаше и замесена жена…

Един следобед седях и чаках пред една бръснарница, когато изненадващо отнякъде се появи едно колибри. То кръжеше около мен минута-две, демонстрирайки уменията си на най-съвършения хеликоптер на животинското царство. „Това е невероятно! Никога досега не съм виждал колибри“, помислих си тогава. Година по-късно заедно с баща ми и брат ми си говорехме за общото ни пътуване до САЩ, когато бях на 12 години. За четири седмици обиколихме четири щата с четири различни коли. Спомняхме си за Ню Йорк, за Големия каньон и за Космическия център „Кенеди“, както и за това как прекосихме Рио Гранде на път от Тексас към Мексико.

-Помниш ли колибритата? – попита баща ми.

-Какво?

-Видяхме колибрита в Юта, помниш ли ги?

Оказа се, че не бях видял колибри за пръв път в Мексико. Бях виждал колибри години преди това. Тогава съм бил на 12 години и може би това обяснява нещата. На тази възраст колибритата не са нещо специално, те са просто птички, а птичките не са готини. Знаете ли какво е готино? Не, не един милиард долара. Готино е да пиеш кока-кола с вкус на череши и да гледаш MTV. Или поне това са специалните неща, които е съхранил моят дванайсетгодишен мозък.

Често приписват на Фридрих Ницше фразата „Предимството на лошата памет е в това, че се радваш по няколко пъти на едно и също нещо, сякаш ти е за пръв път“.Нещо, което е може би съвсем обикновено за вас, може да се окаже необикновено и запомнящо се за мен. Затова различните хора може да запомнят различни неща от едно и също събитие. Като малко упражнение, опитайте след разходка с ваш близък или приятел да обсъдите нещата, които сте забелязали по време на разходката. Ако имате деца, може да им припомните за споделено с тях необичайно преживяване. Може да се окаже, че те не са го възприели като забележително.

Кит, кон, котка, орел, крава, пуйка, чийзкейк, слон

Запомняме необикновени неща или тези, които се отличават сред останалите. Феноменът е известен още като ефект на Фон Ресторф, наречен на името на немската психоложка д-р Хедвиг фон Ресторф, която през 1933 г. забелязала, че когато на група участници в експеримент бил показан списък с думи, в който една от тях е много по-различна от останалите, то те я запаметявали много по-добре. Вземете за пример думите „кит, кон, котка, орел, крава, пуйка, чийзкейк, слон“. Според ефекта на Ресторф ще запомните думата „чийзкейк“. Ако успеете да вмъкнете това в разговора на вечеря, може да създадете впечатление на умен човек.

Можете да поръчате „Изкуството да създаваме спомени“ на Майк Викинг от Ozone.bg с 10% отстъпка, като използвате код azcheta при завършване на поръчката си, а ето и всички книги на Викинг, излезли на български език, благодарение на издателство „Хермес“: