Харесвам Урсула Ле Гуин. Когато бях малка и литературните ми предпочитания се изчерпваха с „Гъбарко“ и „101 далматинци“, мислех, че „Магьосникът от Землемория“ е написана от магьосница, толкова вълшебно ми се виждаше дори името й. После пораснах и прочетох една по една всички книги за Землемория. И въпреки че обичам най-много „Гробниците на Атуан“, мисля, че първо трябва да ви разкажа за „Магьосникът от Землемория“, която четем през май в Литературен клуб „Книга за теб“. Ле Гуин е обинявана в сляп феминизъм, които според много фентъзи фенове, съсипвал творчеството й, а според някои хора, които познавам, ако нейните книги са първият ти досег с фентъзито, може и да те откажат от жанра завинаги.
Не съм съгласна. Лично аз смятам, че да харесваш фентъзи, е особеност на характера. Никой, който притежава тази особеност, не би могъл да не хареса „Магьосникът от Землемория“. Той е от типа фентъзи, които са безкрайно близки до приказката и легендата. И макар да обожавам авторите, които бягат от клишетата или ги заобикалят по достоен за уважение начин, обичам и самите клишета. Когато са употребени добре, с респект към словото и начина, по който то въздейства на читателите.
„Магьосникът от Землемория“ е една такава история. В нея има много поуки („Още щом запалиш свещ, хвърляш сянка“), но и един особен, романтичен ритъм на езика, които те кара да си спомниш за всички вълшебни приказки, които си чул някога и за безкрайния, наивен и инстинктивен копнеж те да са истина и ти да ги преживееш.
Историята на Гед Ястреба е история за силата, за дарбата и за смирението. Затова, че всяко действие има последствие и ние носим отговорността и за двете. Най-голямото зло е вътре в нас и ние сме единствените, които биха могли да го държат под контрол. Няма нищо по-страшно от самия страх, а гордостта е най-лошият господар, който бихме могли да си изберем.
Землемория е свят на дракони, на магьосници, на жреци и култове. Свят, който ми е безкрайно близък, заради величието на морските пейзажи и усещането за хармония, което носи. Свят, към който се връщам отново и отново и който, със смирението на читател, преоткривам с изненада всеки път.
