fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Жената от Йерусалим“ заслужава поклонение

5 мин.

Когато „Жената от Йерусалим“ (изд. „Colibri“) от А. Б. Йехошуа попадна за първи път пред очите ми в един от броевете на рубриката ни „Новите книги на седмицата“, съвсем искрено ме впечатли с корицата си. Много. Не се шегувам – спомням си отлично момента, в който буквално я зяпах и се чудех кое невидимо качество я прави толкова специална. Когато по-късно попадна и в ръцете ми като възможен избор за ревюиране, нямаше как да не се поддам на изкушението.

Въпросната корица е дело на художника Стефан Касъров и изобразява жена, от чието лице струи осезаема доброта, светлина и спокойствие. Точно това ме прикова към романа в първия миг. Тогава нямах представа, че тази жена до такава степен е огледало на героинята, която ще опозная, но… няма да срещна. Защото читателят има възможност да я „види“ само чрез разказите и усещанията на останалите герои за нея. Защото животът на „жената от Йерусалим“ е минало. Тя е мъртва. С това разкритие започва историята.

Жена от татарски произход става жертва на бомбен атентат на централния пазар в Светия град и няколко дни по-късно умира в болницата. Неидентифицирана, непотърсена от никого, ненужна, забравена. Изключително обиден край за всекиго, така си мисля.

Единствената улика, която сочи, че тази клетница все пак е била обвързана с други хора, е намереният у нея безименен фиш за работна заплата. От него става ясно, че тя е работила като чистачка в най-голямата пекарна в града. „Пекарна“ може да звучи като безкрайно маловажен детайл на фона на познатата ни действителността, но през онези години това предприятие е една от най-значимите и здрави брънки в обществения живот на Израел. Никой не е по-голям от хляба, особено когато той се произвежда за армията, за войната, за спасението.

Книгата на Йехошуа е издадена през 2004 година и е посветена на негова приятелка, загинала при един от многото терористични актове в Йерусалим. От 2002 до 2004 година при самоубийствени атентати и нападения с огнестрелно оръжие там са починали 33 души и повече от 450 са ранени. „Жената от Йерусалим“ е начинът на А. Б. Йехошуа да ни разкаже за тази трагедия, от която си спомням бегли кадри, излъчени в извънредните новини през онези години. Времена, през които съм била твърде малка, за да разбирам какво точно се случва.

А. Б. Йехошуа (снимка: W Leonardo Cendamo)

Подходът на автора е забележителен – някак спокоен, простичък и лек въпреки тежкото послание на романа. Лошото се е случило, сега кой носи вината? Кой трябва да поеме отговорността за тялото на жената? Кой, какво и по колко дължи на една чужденка, намерила смъртта си твърде рано?

Кого го е грижа за безчовечността на голяма компания, когато да останеш човечен в наши дни е непосилно за всеки?

Журналистите питат, журналистите наказват. Тъй като фишът за заплатата ѝ е станал достояние на един репортер, той „стреля“ и обвинява директно предприятието, което така и не забелязало отсъствието на своята служителка. Началникът на отдел „Човешки ресурси“ е нагърбен с нелеката задача да разбере как и защо се е случило това, а шефът на компанията развързва широко кесията си, за да възстанови реномето на фирмата и добрата си репутация. На неговата възраст няма време за черни петна вследствие на безотговорност. Той признава пред вестника, че отдел „Човешки ресурси“ действително са допуснали пропуск. Началникът е млад и има възможност да докаже честността си и да изчисти името си. Публично.

И така, началникът и неговите неприятни, но важни за мисията компаньони – „невестулката“ (журналистът) и незачитащият чуждата болка и морал фотограф – заминават на далечно пътешествие някъде из постсъветските страни. Целта им е да закарат ковчега на известната вече инженерка Юлия Рагаева в родината ѝ, при майка ѝ, детето и бившия ѝ мъж.

На своите 238 страници „Жената от Йерусалим“ ни води по пътеките не само на едно далечно пътуване, но и дълбоко духовно търсене. Героите, чиито имена така и не научаваме, откриват безпределността – или пределите – на своите морални ценности в търсене на честния и достоен край на една жена, избрала да остане в Йерусалим.

Романът ми хареса и в по-голямата си част ми беше интересен. Признавам, че имаше кратки моменти, в които някак се „губех“ в написаното, но те не успяха да съсипят личното ми преживяване. „Жената от Йерусалим“ ме подтикна да напусна зоната си на комфорт с доста широка и бърза крачка, но не съжалявам и за миг. Ако сега трябваше да избирам, отново щях да предпочета да я прочета, отколкото да я пропусна заради нещо, което не ми е било по вкуса. Изключително запомняща се история – силна, смислена, важна… Прочетете я и вие.

Книгата неслучайно е номинирана за наградата „Ман Букър“ през 2005 година, не са случайност и успехите на екранизацията ѝ от 2010 година. Филмът „Жената от Йерусалим“ бе част от кинофестивала „Синелибри“ 2019, а А. Б. Йехошуа беше специален гост.

Още едно ревю за романа можете да прочетете при Антония Апостолова в „Литературни разговори“.

Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta2020 при завършване на поръчката си.

[ + ]