fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Жените в българската литератураСпециални

Жените в българската литература: Ангелина Александрова

5 мин.

Рубриката ни „Жените в българската литература“, която провеждаме съвместно с деветокласничките и запалени читателки от ЕГ „Пловдив“, цели да разшири погледа ни към литературата. Зад него стоят не само портрети от стените на кабинетите, но и често пренебрегваните усилия на реални хора, с които имаме шанса да споделяме едно и също време.

Вече ви запознахме със Здравка ЕвтимоваТеодора ДимоваПетя КокудеваБожана АпостоловаКатина Недева и Керана Ангелова, а днес продължаваме с поетесата и преводачка на Нобелови лауреати Ангелина Александрова, авторка на стихосбирката „15 ангели на пръста ми“ (изд. „Жанет 45“).

Как предпочитате да Ви наричат – писател или писателка?
Аз съм преводачка и поетеса.

Защо според Вас в учебните програми и в кабинетите по литература в училище има имена и портрети на мъже, но не и на жени?
Литературната традиция всъщност е история на достъпа до бразование за жените. Мисля, че по начина, по който светът се е развивал преди последните два века, утвърждава мъжкото писане като естествено последствие от предимствата, които са имали мъжете и по отношение на образование, и по отношение на предаване на знания. Женското знание, женската мъдрост са били основно вербални и подчинени на друга джендър роля. Мисля, че Джейн Остин е писателката в европейски мащаб, която утвърждава правото на жените да имат свое място и свой глас. Но численото превъзходство на мъжете е създавано с векове и равнопоставеност е извоювана едва напоследък.

Според Вас вярно ли е твърдението, че произведенията, написани от жени, са наситени с много повече чувство, отколкото тези, които са плод на мъжките творчески идеи? Има ли специфични „женски“ теми в литературата?
Произведенията, писани от жени, са много по-прозорливи. :) Шегувам се, естествено, но за мен „мъжко“ и „женско“ писане няма. Има добро и лошо.

По-трудно ли е за жените да „пробият“ в литературата? Намирате ли, че отношението към тях е различно от това към мъжете?
Мисля, че всичко е въпрос на талант. Съответно, отношениетокъм таланта може да бъде възхищение или завист, но не е основано на пола.

Важна ли е подкрепата на семейството за успеха на една жена в литературата? Имало ли е моменти, когато сте си казвали: „Аз съм жена и едва ли ще успея“? Често ли Ви се налага да избирате между семейството и работата си?
Много е хубаво, ако семейството ти те подкрепя, нямам какво да си кривя душата! Моите родители винаги са подкрепяли и литературните ми опити, и езиковото ми образование, и са насърчавали любовта ми към четенето на колкото езика е било възможно. Със съпруга ми отношенията бяха по-сложни, защото от една съпруга майка се очакват различни от литературата приоритети. Така че за мен беше важно да отгледам децата си, да поддържам спокойно семейството си и това продължи много дълго време. Въпреки усилията ми за баланс между семейство и писане, все още не съм го открила – ту едното взема превес, ту другото.

Как си представяте идеалния си читател? Мъж или жена е той според Вас?
Идеалният читател е жадният за добра литература човек. Няма пол, има аналитичен, любопитен, търсещ, постоянно разширяващ се ум. Има будни очи, вижда светът през страниците и умее да говори увлекателно за прочетеното.

Коя е Вашата любима писателка? Коя книга, написана от жена, според Вас непременно трябва да прочетем?
Много харесвам Джейн Остин. До дни ще излезе нейна биография в мой превод от издателство „Лист“, която разказва за дребните неща, които градят величието на тази писателка (книгата „Джейн Остин у дома“ вече е налична – бел ред.). Много харесвам Тони Морисън, Вирджиния Улф, Мая Анджелоу, Светлана Алексиевич, Людмила Улицкая, Йорданка Белева, Станислава Чуринскиене… Адски се радвам на нови открития в литературата, които ми спират дъха и ми свиват стомаха!

Как би изглеждала литературата без жени в нея?
Скучна. Както и без мъже, впрочем. :)

Всички очакват от жените да са мили, нежни и сдържани. Трудно ли е било за Вас в определени ситуации да останете дама и да не разбиете носа на някой нахалник?
Аз съм много емоционална и на моменти трябва да си припомням, че професионалистите не повишават тон и не жестикулират прекомерно. Трудно ми е било, особено, когато е засегнато човешко достойнство, независимо чие. Презрително и грубо отношение могат да ме изкарат извън обувките ми за норматив!

Какво бихте посъветвали момичетата, изкушени от писането?
Да слушат гласа си. Да четат много. Да се отнасят с критичност към себе си и към околния свят. Да са винаги влюбени! Да слушат музика, да гледат картини, снимки, да пътуват. Нищо не храни таланта така, както идеята, че светът е по-голям от подредената къща!

Ангелина Александрова е родена в София през 1971 г., живяла е в Казанлък, завършила е гимназия в Стара Загора и университет във Велико Търново. От дълги години работи като преводачка. Превежда „Време секъндхенд“ на Светлана Алексиевич в годината, в която авторката получава Нобеловата награда за литература. „15 ангела на върха на пръста ми“ (изд. „Жанет 45“) е първата ѝ стихосбирка, подредена от Азиз Таш и Станислава Чуринскиене, редактирана от Миглена Николчина.

Снимка на публикацията: „Жената днес“