fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

10, които...Специални

Женските персонажи в съвременната българска литература, които ни вдъхновяват

5 мин.

В седмицата, която сме отредили за жените в българската съвременна литература, ви представяме женските персонажи от най-новата ни литература, които предизвикват възхищението ни. Те са забавни, противоречиви, търсещи, всеотдайни или скандални, но общото помежду им е едно – не оставят читателите безразлични.

 

Милена Ташева:

Тина от „Тина и половина“ на Юлия Спиридонова – Юлка

Тина е герой от детско-юношеската литература (или както всички съвременни хора я наричат – young adult). Тя е вдъхновяваща по ред причини и факта, че решава проблемите си с теглото, а оттам и със самочувствието, по разумен и сравнително здравословен начин. Освен това появата на „Тина и половина“ беше първата заявка, че в съвременната българска литература има място за проблемите на тийнейджърите по начин, който им е близък и разбираем.

Милкана от „Кладенецът“ на Веселина Седларска 

Не мога да кажа твърдо и категорично, че Милкана е вдъхновяващ образ. Вдъхновяващото при нея е донякъде с обратен знак – в образа й е вградено толкова много от вярата на съвременната жена, че трябва да се доказва на всяка цена, да има решение за всички проблеми, да носи на раменете си вината на целия свят, че забравя да живее собствената си съдба.

 

Ива Иванова:

Сестра Серафима от „Бабо, разкажи ми спомен“ на Ивинела Самуилова

Сестра Серафима е един от изключителните персонажи, които Ивинела Самуилова рисува в книгата си „Бабо, разкажи ми спомен“. Тя е игуменка на местния манастир, но няма нищо общо със стереотипния образ на една монахиня. Серафима чува свети Серафим и Богородичка да й говорят и да я съветват за щяло и нещяло. Освен това необикновената монахиня винаги е готова да поиграе хоро, да направи номер на някого и да поспори.

Боряна Казакова от „Ритуалът“ на Радко Пенев

В героинята се влюбих още от резюмето. Само с това, че е доктор по археология и то в България, ме спечели. По време на всички приключения тя не отстъпва по нищо на главния герой Петър Георгиев, а дори напротив. Реално нейният персонаж е далеч по развит и интересен от този на емигранта.

 

Габриела Кожухарова:

Нина Бранкович от „Дневният живот на нощните пеперуди“ на Деница Дилова

Нина Бранкович от „Дневният живот на нощните пеперуди“ на Деница Дилова – главната героиня на един от любимите ми съвременни български романи е олицетворение на култовия афоризъм на Оскар Уайлд:

Ако искаш да кажеш на хората истината, накарай ги да се смеят, иначе ще те убият.

Тя е темпераментна, цинична и безпардонна, но това, което искрено ме вдъхнови в образа й, е острият й език. Нина сипе умопомрачителни бисери, не цепи басма на никого и е напълно безкомпромисна в споделянето на личното си мнение и оценките си за света. Страшна жена във всеки смисъл на думата.

 

Цветомила Димитрова:

Ади от „Животът може да е чудо“ на Иванела Самуилова

Припознах се в Ади още с първите страници на книгата и макар че към края останах със смесени чувства от историята, все още смятам героинята за вдъхновяваща. Харесаха ми смелостта, с която се хвърля в непознати и щури дейности, лекотата, с която приема провалите и чувството за хумор, с което посреща всеки ден. До голяма степен, нейният път в книгата ме накара да погледна по друг начин на собствения си живот и ме научи, че всеки ден може да е прекрасен, стига да не се приемаме прекалено сериозно, а просто да се наслаждаваме на момента.

Силвия от „Нощта е също слънце“ на Божана Ангелова

Силвия е от онези женски образи, в които всеки може да познае своята майка или баба. Тя е готова на всичко, за да може детето й да порасне щастливо и да получи бъдещето, което заслужава. Преглъщайки гордостта си, забравяйки умората, тя отдава всеки ден от живота си на своя син, представяйки донякъде идеализираната версия на майката, която са ни учили, че всяка жена трябва да бъде.

И тук идва моят конфликт с героинята. Възхищавам се на силата и всеотдайността, с които се грижи за детето си, но не разбирам лекотата, с която отказва да се бори за собственото си щастие. Преизпълнена с любов първо към съпруга си, след това към сина си, тя сякаш няма повече място в сърцето си, за да заобича и себе си. Това също е явление, което често забелязвам в жените, които срещам. И макар да не съм съгласна с решенията на Силвия, смятам, че образът й може да отвори очите на много хора, да ги замисли и може би да вдъхнови някаква промяна в живота им.