fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

10, които...Специални

10 нежни цитата от стихотворенията на Пейо Яворов

2 мин.

Пейо Яворов се нарежда сред най-големите български поети не само на XX век, но и в литературата ни изобщо. Символист, интелектуалец и революционер, животът на Яворов е изпълнен с цяла палитра от емоции, които намират израз в поезията му. Любовта го съпътства през целия му живот, като името му е свързвано с Дора Габе и Мина Тодорова, но най-голямата и последна любов на поета е дъщерята на държавника Петко Каравелов Лора Каравелова.

Яворов пише както силно драматични революционни стихове, така и чувствена любовна лирика. Вероятно най-известното му стихотворение е посветеното на Мина Тодорова „Две хубави очи“. Ние обаче ви предлагаме 10 цитата от другите му най-докосващи творби.

 

Ще бъдеш в бяло — с вейка от маслина
и като ангел в бяло облекло…

„Ще бъдеш в бяло“

 

От други свят съм аз — не си виновна ти,
дете на прах-земя, на прашните мечти;
не си виновна ти, от тебе исках аз
не сажди на страстта, а дух кристален мраз.

„Не си виновна ти“

 

Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка —
и в мъката любов!

„Стон“

 

Сънувах те и тая нощ, о мила,
сънувах те — бленуваща до мен,
глава на рамото ми прислонила.

„Сън“

 

И ти мираж ли беше? Все пак видях те аз
и мисля те, и мисля — и чезна оттогаз.

„Мечта“

 

Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! — пленена,
душата ми е в тихи две очи,
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; — аз те гледам; — век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.

„Вълшебница“

 

Че сърце глава не пита,
то е птичка дяволита:
дето иска, се пилее,
дето иска, там ще пее.

„Луди-млади“

 

Душата ми, жена, душата ми бе храм
на смелите мечти и светли вдъхновения.
Проклет часа, когато те въведох там!

„Проклятие“

 

Две сърца се знойно любят,
старо-харо ги дели:
дали времето си губят,
или бог ще се смили?

„Калиопа“

 

На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени
две тъмни сенки: там зад бялата завеса,
де лампата гори, в поле от светлина,
две сенки на нощта… Сами една пред друга,
сами една за друга в жажда и притома,
там – сянката на мъж и сянка на жена.

„Сенки“