fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

БиблиотекаХудожествени

12-годишна ученичка написа възхитителна приказка по Ангел Каралийчев. Прочетете я при нас!

7 мин.

Дванайсетгодишната Румяна Тихомирова Варадинова от 54 СУ „Св. Иван Рилски“ спечели първа награда в конкурса за разказ на тема „Приказният свят на Ангел Каралийчев, организиран от Национален дворец на децата и Министерство на образованието и науката. Награждаванeто на призьорите от различните възрастови групи се състоя в „Столична библиотека“.

Представяме ви нейната „Необикновена приказка“:

Angel Karaliichev

Ангел Каралийчев

Сега ще ви разкажа една много интересна история, която започва с невинно малко момченце, което не могло да си представи, че е направило такова нещо.

Детенцето намерило една забравена и прашна книжка. То решило, че това е някаква странна играчка, защото било примамено от добре запазените картинки. Започнало да къса страниците от сборника с приказки на Ангел Каралийчев. За щастие, неговата майка разбрала навреме и обяснила на малкото момченцето, че трябва да уважава и пази книгите. Тя изпратила детето да си играе навън с другите деца и се захванала със задачата да залепи книгата. Майката обаче се разсеяла и не видяла, че прикрепила страниците на грешни места. Когато свършила, жената прибрала сборника с приказки и се върнала към своето нормално ежедневие, без да знае какво е сторила. Нейната нехайност довела до много необичайни обрати.

В Приказния свят всичко се объркало и няколко героя се озовали в други приказки. Галинка от „Който не работи не трябва да яде“ и завареното момиче от „Златното момиче“ разменили своите места. Ролите на сина от „Дядо и внуче“ и на човека от „Човекът и лъвът“ се объркали. За жалост, те не били последните! Същата случка сполетяла и коня от „Магаре и кон“, който се разменил с Ламята от „Тримата братя и златната ябълка“.  Всички първоначално били много объркани и се чудели къде, за бога, са попаднали. Уплашено и отчаяно се опитали  да се скрият от новия за тях свят. Намерили скривалища и решили, че това е лош сън. Без подозрения те направо заспали.

През нощта сънували  едно и също видение. То гласяло, че трябва отново да изиграят приказките, за да се измъкнат. Уловката била, че никой не знаел как завършвали приказките, в които се озовали, затова всеки се справил по различен и уникален начин.

Завареното момиче не било мързеливо, което улеснило и края на приказката. То ставало по първи петли и разтребвало къщата, след това поливало кокетната градинка с цветя, а накрая готвело вкусни манджи и омесвало топла погача. Когато свекърите се прибирали от работа в полето, то сервирало масата, а после помагало на свекървата да измият чиниите. Съседите го хвалели насам-натам и тайничко завиждали на семейството, чиято снаха е толкова работлива. То успешно се справило със задачата си!

При Галинка нещата били малко по-сложни. Строгата мащеха била много недоволна от нея и нейния мързел. Доведената майка накарала бащата да я остави в гората. Галинка все пак успяла да намери Вещерската къща и била приютена от лелката. Там не вършила работата, както Златното момиче и затова я потопили в сребърната река. Когато се завърнала в селцето, я оприличили с красива Луна. Тя донесла сандъче, пълно с бижута и божури. Татко й помолил за прошка и прогонил злата жена, която била много алчна. Заедно семейството се сближило и бащата никога повече не се опитал да замести родната майка и не забравил сладките спомени. А момата станала най-желаната за венчане, но тя била влюбена в своя мъж от друга приказка. Останала сама и не дала ръката си на друг, освен на принца на своето сърце. Галинка изпълнила задачата си успешно!

Човекът бил разумен! Той притежавал много опит и знаел, че колкото и зле да изглеждат възрастните, те са по-мъдри от нас. Мислел, че не бива да се съпротивлява с решението на родителите си, а кротко отишъл при дядо си и вечерял там. Майката разбрала, че е допуснала огромна грешка. Извинила се искрено и поканила стареца отново на масата. Човекът успешно преминал изпитанието!

Синът решил да не мери сили с лъва. Вместо това той му казал да заложи някъде скрит капан. Лъвът обаче си помислил, че ще се върне обратно в бърлогата си. Синът дочул това, когато звярът го споделил с лисицата, и изтичал дотам преди животното да стигне в къщата си. Момчето поставило капан и изчакало лъвът да дойде. Гордият крал на животните не гледал къде стъпва и попаднал в капана. Животните признали момъка за най-умният и най-хитрият. Синът се справил успешно!

Конят не всявал разруха, както ламята. Светът без нея бил много по-спокоен. Синовете и бащата имали цели щайги със златни ябълки. Животното коренно променило приказката. Конят бил много непохватен. Колкото повече време минавало, толкова по-слаб ставал. Накрая той почнал да си преплита краката и се сгромолясал уморен на земята. Най-малкият син се разхождал и го намерил. Съжалил го и с много усилия го завел у дома. Той се погрижи за него, напоявал го, хранел го, превързал му раните. Когато се оправил, конят станал приятел с момчето и те започнали да се борят срещу злото, което обитавало близките гори, в името на правдата. Конят завършил приказката успешно!

За жалост обаче, Ламята била много зла. Тя не била добра, нито склонна на промяна. Звярът усложнил много нещата. Започнала да всява страх в града. Смиреното градче се превърнало в ужасно и страховито място. Тя не преминала изпитанието, за разлика от другите.

Героите за първи път се срещнали. Всички, които успели  да завършат приказките, се озовали в Нищото. Това е мястото, където Ангел Каралийчев отхвърлял своите несполучливи идеи. Те се запознали, но изведнъж някой подхвърлил, че приказката му е най-добрата. Тогава героите започнали да спорят чия история е най-интересната. Те прекарали много часове в караница, докато някой не ги прекъснал. Така нареченият Всезнаещия им казал, че не разполагат с време за губене. Той им обяснил, че трябва да победят Ламята или целият Приказен свят ще изчезне. Без оплаквания всички прекратили глупавия спор и изпълнявали изискванията на Всезнаещия. Заедно открили съставките, с които направили портал към света на „Магаре и кон”. Продуктите били: кичур от грива на кон, добре смляна пшеница и вряща вода. Всезнаещия не могъл да отиде, защото неговото място е в Нищото – ако прекрачи прага, той веднага ще изчезне. Всички се сбогували с него, благодарили му и бързо преминали през портала.

С малкото си сили героите намерили място, където да пренощуват. То било малка дупка в земята, скрита от гъстите шуми на една върба. Те се редували кой кога ще наблюдава за опасност. Никой не можал да заспи дълбоко, а по-скоро дремели. През нощта се сближили и си разказвали за своите семейства и живот. На сутринта с нови сили се изправили срещу ламята. Дружината действала с много хитрост. Те оцветили една ябълка в златно, като използвали прашеца, с който било покрито Златното момиче. Когато чудовището отклонило погледа си, за да вземе сладкия плод, героите се нахвърлили върху него и го пронизали с ножа на Човека. С общи усилия победили злата Ламя. В последните секунди, пред всичко да стане нормално, те сълзливо се сбогували и си обещали да не се забравят. Всичко станало постарому.

Относно книгата, тя се обновила. За кратко време, се издигнала във въздуха и заблещукала. Страниците се наредили и заприличали на чисто нови. Книгата се прибрала обратно, а когато момченцето пораснало, станало страхотен и любвеобилен баща на сладко момиченце, чиято любима книжка станала тази на Ангел Каралийчев.