Любовта и войната са най-често срещаните теми в литературата. Те са в основата на света такъв, какъвто го познаваме, и от край време вдъхновяват писатели, поети, художници, всъщност всички творци. Вероятно ще ви е трудно да си спомните книга, в която любовта не присъства под никаква форма. И понеже ние вярваме в девиза „Правете любов, а не война!“, ви представяме 20 от най-хубавите цитати за любовта:
Фредерик Бегбеде, „Разкази под екстази“
Сънувах любовта и се влюбих в този сън.
Ричард Бах, „Едно“
Колкото повече ни заплашват, толкова по-малко обичаме. Интересно, излиза, че да обичаш някого без условия, означава, че не те интересува кой е той и какво прави! Излиза, че безусловната любов е същото като безразличие!
Емили Бронте, „Брулени хълмове“
Една неистова любов, обсебване, зараза на душата, от която никъде не можеш да се скриеш, от която никога не можеш да избягаш. Любов по-страшна от страха, по-жива от живота. Няма думи, свещи, комплименти. Няма тела. Нито цветя и усмивки. Няма аз и ти, ние двамата. Любов, в която аз съм ти.
Всяка истинска любов и приятелство са разказ за неочаквано преобразяване. Ако преди да обикнем и след като сме обичали, сме същите, значи не сме обичали достатъчно.
Джейн Остин, „Гордост и предразсъдъци“
Който е узрял да танцува, той е узрял и да се влюби.
Джон Стайнбек, „На изток от Рая“
С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт – смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.
Обичаш ли някого, ти просто го обичаш и нямаш ли какво друго да му дадеш, пак му даваш обич.
Съмърсет Моъм, „Обикновена авантюра“
Няма нищо по-убийствено от това да обичаш от все сърце, макар и да съзнаваш, че другият не го заслужава, и колкото и да се опитваш, да не можеш да го забравиш.
Ако ти можеш да преживееш и един ден без да разбереш как съм и какво правя, значи можеш и всички останали дни!
Франсис Скот Фицджералд, „Нежна е нощта“
Запомни как ме обичаш – беше прошепнала тя. – Не искам от теб да ме обичаш винаги така, но искам да си спомняш. Някъде в мен винаги ще се крие жената, която съм тази вечер.
Ерих Мария Ремарк, „Трима другари“
То е любов и още нещо. Нещо, за което си струва да се живее. Човек не може да живее за любовта, за друг човек обаче може.
Николай Хайтов, „Мъжки времена“
В такова време ти се ще да имаш две сърца – едно за чест, друго за мерак, – а то, опустялото – едно: разсечи го, разкъсай го – пак едно!
Павел Вежинов, „Нощем с белите коне“
Няма смешна обич на тоя свят, има грешна обич, има нещастна обич, има истинска или въображаема и всяка от тях е едно от малките чудеса на живота.
Д’Анунцио казва, че щом чуе възторзи за някоя двойка: „Ах, те си подхождат идеално!“, остава равнодушен. Но щом чуе възмутен глас: „Как е възможно? Той с тая!“, изтръпва, понеже усеща, че там е пламнало загадъчното, ирационалното, тоест любовта!
Ерих Мария Ремарк, „Триумфалната арка“
– Не – прекъсна я бързо той. – Не почвай отново. Приятелството! Зеленчукова градина върху лавата на мъртвите чувства. Не! Не бива да правим това. Ние не бива. То подхожда само на мимолетни любовни приключения. Дори и това е противно. Любовта не трябва да се осквернява с приятелство. Краят си е край.
Фредерик Бегбеде, „Любовта трае три години“
Любовта представлява една великолепна катастрофа: знаеш, че пред теб има стена, и въпреки всичко даваш газ. Тичаш право към своята гибел с усмивка на уста. С любопитство очакваш кога точно ще гръмне всичко. Любовта е единственото предварително програмирано разочарование, единственото нещастие, което всеки може да предвиди и всеки път желае отново.
Блага Димитрова, „Пътуване към себе си“
Ако жената изживява най-силно любовта в споделянето с приятелка, то мъжът я изживява най-дълбоко в мълчанието.
Маргарет Атууд, „Слепият убиец“
Любовта връхлита внезапно и те завладява, преди да си успял да я осъзнаеш, а после вече не можеш да направиш нищо. Само да се влюбиш и вече си погубена, както и да се развият оттук нататък нещата. Поне така пише в книгите.
Уилям Текери, „Панаир на суетата“
Някой циничен французин е казал, че за любовната сделка са нужни две страни: едната, която обича, и другата, която благоволява да се остави да я обичат.
Габриел Гарсия Маркес, „Любов по време на холера“
Напомни му, че слабите никога няма да влязат в царството на любовта, защото то е безмилостно и алчно царство, и че жените се отдават само на решителните мъже, защото им вдъхват тъй жадуваната увереност, с която да се изправят пред живота.
