Преди време Диляна от екипа ни написа статия с чудесни послания, която нямаше как да не споделим и с приятелите на „Аз чета“. Тя насочва вниманието ви към няколко великолепни книги, които освен с удоволствието от историята в тях, ще ви бъдат и особено полезни. Главните им герои ще ви отведат за малко в техния свят – понякога труден, друг път забавен, ще ви разкрият силните си страни и може би ще забравите за недостатъците им. Неусетно ще ги приемете такива каквито са и ще бъдете готови да прегърнете по-лесно различията и в реалността около вас.
1. Еленът Ву от “Моите красиви рога” на Радостина Николова
Няма как тази статия да не започне с елена Вундаба, или просто Ву! Той е сред любимите съвременни герои на децата днес, а историята му е създадена от въображението на авторката Радостина Николова и илюстраторката Мелина-Елина Бондокова (изд. “Мармот”). Ву си има един рог, което го прави особняк сред себеподобните си, но пък той гледа на различието си като на уникално качество, което го откроява. Ведрата му настройка към живота (с всичките му предизвикателства) ни учи, че е много по-добре да прегърнем собствените си различия и да не се срамуваме от тях. Приемем ли се такива каквито сме, можем да се съсредоточим върху развиването на силните си страни.
2. Оги от “Чудо” на Ар Джей Паласио
„Чудо“ (изд. “Бард”) разказва историята на 10-годишния Оги, който е роден с рядка лицева аномалия. За крехката си възраст той е преминал през множество операции за реконструкция и въпреки това видът му е стряскащ. Момчето израства в атмосфера на обич и сигурност, закрилян както от родителите си, така и от по-голямата си сестра. Тяхната подкрепа обаче не може да го спаси от обидите, отвръщането на погледи, смутеното общуване и отхвърлянето от страна на околните. Книгата буквално те хваща за гърлото и съм сигурна, че прочелите я никога повече няма да си позволят да бъдат жестоки към различните от тях. По една проста причина – книгата разказва от първо лице за неописуемата болка от отхвърлянето. Ние страним от различното, защото то ни плаши. Давайте шанс на отсрещния да ви се представи отвъд външния си вид. В противен случай най-вероятно ще пропуснете куп невероятни възможности.
3. Йон Гнар в “Индианецът”
Понякога литературните герои си имат своите реални прототипи и тази автентичност ги прави още по-ценни. Такъв е и случаят с „Индианецът“ (изд. „Калиграф“) от Йон Гнар. Йон е палав и непохватен, понякога агресивен, учи трудно, не се разбира особено с връстниците си. Обича словесните каламбури и в тях вижда ред и логика. Другите обаче ги възприемат като ексцентричност и странят от него. Днес състоянието на малкия Йон би било обяснено с термини като хиперактивност, дислексия, разстройство с дефицит на внимание. Но Йон е роден през 1967 г. и тогава на него се е гледало като на умствено изостанал. Факт е обаче, че исландецът става успешен комик, кмет на Рейкявик, съпруг и баща на 5 деца. Накратко, покрил е поне няколко критерия за успех напук на трудния житейски старт. Такива истории ни изумяват и ни карат да се замислим, че е неоснователно да не инвестираме усилия, вяра, ресурси в хора с най-различни особености, защото те вероятно имат способности, за които не подозираме. А някой ден дори може да управляват града или държавата ни!
4. Уил Трейнър от “Аз преди теб” на Джоджо Мойс
„Аз преди теб“ на Джоджо Мойс (изд. “Хермес”) доби огромна популярност и според мен – съвсем заслужено. Написан леко и увлекателно, той всъщност представя много важни теми пред читателя. А това, че са облечени в любовна история с чувство за хумор е перфектно, защото книгата достига до сърцата на повече читатели. Уил е напълно обездвижен след пътен инцидент и от успешен бизнесмен с динамично ежедневие, той трябва да се научи да живее по коренно различен начин. Луиза идва в живота му като личен асистент и двамата започват пътуване, което ще ги промени повече отколкото са предполагали. Ситуациите от ежедневието на Уил са описани много реалистично и карат читателите да погледнат за малко през очите на човек, който среща изключителни предизвикателства от всякакво естество. Ето така книгите ти разкриват светове, които може да са нечия реалност на две преки от теб, но никога да не си подозирал за тях. Освен че трудностите пред Уил са описани достоверно, фактът, че Луиза е негов професионален личен асистент (професия недостатъчно позната у нас) е също добър пример за начин на мислене. Някои хора с увреждания имат нужда от помощ за различни дейности от ежедневието си и да разчитат на личен асистент за тях е съществено важно. Да можеш да наемеш човек като работодател е съвсем нормално, за жалост не и в България, където по ред причини хората с увреждания са зависими от семействата си.
5. Мари-Лор от “Светлината, която не виждаме” на Антъни Доер
“Светлината, която не виждаме” (изд. Ciela) е красиво написан, меланхоличен роман, който разказва историята на няколко души по време на Втората световна война. Главната героиня Мари-Лор е изгубила зрението си на 6-годишна възраст и в книгата научаваме много за начина, по който незрящите възприемат света около тях. Например баща ѝ прави макети на парижките улици и сгради, учи я да се ориентира и да познанава заобикалящата я среда по начин, съобразен с нейните възможности. Мари-Лор чете книги с брайлово писмо – повод да се замислим за огромната важност повече произведения да са достъпни в такава форма. Самата книга навява тъга, но това не се дължи на дефицита на главната героиня, тя не е представена като жертва. Напротив, научаваме, че хората, които не виждат с очите си, могат да развият умения и усет, които биха се сторили невероятни на зрящите.
+ 1
“Депресията ме обича” от Веселина Седларска
Изкушавам се да вмъкна книгата на Веселина Седларска в този материал, защото тя е прекрасен помощник (книга-приятел) в приемането на различията около нас, приемането и на собствените ни различия. „Депресията ме обича“ (изд. Ciela) е трогателна изповед за лично преживяното, което трудно се описва с думи. Веселина Седларска обаче е намерила точните думи, за да опише през какво минава човек, изпаднал в депресия, какво е безсмислено да му/ѝ повтаряме и как можем да подкрепим човек, попаднал в такъв период от живота си. Депресията, разбира се, не е увреждане, но точно както и при хората с увреждания, първото и най-необходимо е да не съдим различията и да не се страхуваме от тях.
Не можем да срещаме лично всички форми на многообразието в живота и природата. Можем обаче да наваксваме с четене, ето защо препоръчвам жадно поглъщане на литература от различни жанрове. С всяка прочетена книга все едно сте изживели още един живот.
Можете да купите изброените в материала книги и други ненамалени продукти от Ozone.bg с код за отстъпка AZCHETA20Q4.
Материалът е публикуван първо в сайта denevaconsulting.com.
Снимка на публикацията: Pixabay
