fb
Блогове

Алея на щастието 2013

9 мин.
Aleya na knigata 2013

Като първокурсник в специалност „Книгоиздаване” летният стаж беше събитие, което очаквах с огромно Spasiavame knigokruchentsiлюбопитство. Нямах търпение най-сетне да видя как реално се случват нещата в една издателска къща и дори да бъда част от процеса по създаването на някоя книга. Попаднах точно на мястото, на което се надявах – в „Изток-Запад” , едно от любимите ми издателства. Прекарах две страхотни юлски седмици в офиса им в препечената София, след което ми предоставиха възможността да работя на щанда им по време на едно от книжните събития на годината – Алея на книгата в родния ми град Варна (известен още като града на красивите жени, врещящите деца и хапещите мухи).

Прекрасната Мила Ташева ми е казвала, че човек никога не забравя първия си панаир. Ето защо реших да ви разкажа накратко за някои от моите любими моменти, част от кукичките, които ще задържат Алеята закачена за паметта ми.  Tръпката на това да си част от голямото всичкослучване (и дори на моменти нищослучване) на едно подобно събитие и би трябвало да ви убеди никога да не пропускате книжен панаир, когато е във вашия град.

КНИГИТЕ

Една част от книжните ми приключения се случиха на щанда на „Агата-А”, където по стечение на обстоятелствата помагах сутрин, през по-спокойните ранни часове. Задачата ми беше да отворя шатрата, да подредя щанда и да посрещна първите клиенти за деня.

Mecheto Padington„Агата-А” са известни със своите прекрасно оформени и респектиращо изглеждащи издания в областта на хуманитаристиката. На другия край на щанда им обаче се намираше детската литература, в частност творбите на Джани Родари и поредицата за английския национален герой Мечето Падингтън – творби, в чиято компания се чувствах далеч по-комфортно. Страшно се изненадах, когато сред тях видях две самотни бройки на „Моето посещение в зоопарка”, любима моя книжка, доста стара, с която като малко заспивах под възглавницата и за която напълно бях забравила. Една майка безкрайно ме зарадва, когато я купи за сина си, който „много обичал слонове”.Hristo i Mila v Paragraf 22

Перпендикулярно на „Агата-А” пък от „Дамян Яков” бяха отприщили същински шарен поток от детска литература, около който ежедневно левитираха майки със смачкани училищни списъци в ръка. Понякога идваха сами, а друг път с очарователна компания. Повярвайте ми, малко неща са по-забавни и умиляващи от четящите деца. Да наблюдаваш колко целенасочено избират и се молят на родителите си за книжки, е една от най-разтапящите гледки на света. Улавяш се как стискаш палци родителите да се смилят над мъниците и да изпълнят желанията им.

Като дете в магазин за бонбони се чувствах и в компанията на пакетите с книги в шатрите. Ако си мислите, че щандовете изобилстват от книги, просто трябва да погледнете какво става отдолу, там, където са оставени кашоните, приютяващи всички книжни удоволствия, струпани на апетитни купчини.  Шпионираш ги известно време и накрая просто не можеш да се сдържиш и да си грабнеш нещо от запасите на съседните издателства. Предпазливо чакаш да те смъмрят, но се оказва, че присъствието ти зад щанда ти осигурява още една привилегия – свободен читателски достъп до каквото ти сърце желае от запасите на колегите. След една подобна инспекция, разпалила любопитството ми, реших да си купя от „Алтера” двата тома с немски сказания от Братя Грим, „Седмица на милосърдието в Истанбул“ от „Парадокс“ и „Делнична библия” на Божана Апостолова.

 

ПИСАТЕЛИТЕ

Знаеш, че си станал част от книжната общност, когато в продължение на няколко дни всички четете и обсъждате едно и също, както се случи със Светата троица на „Жанет 45”.

Инициалите Г. Г. да ви говорят нещо?

I vschko stana luna Georgi GospodinovАлеята имаше честта първа да посрещне новата книга на Георги Господинов, толкова дългоочаквана (аз лично чаках с по-голямо нетърпение да пристигне новата книга на Нийл Геймън, „Океан в края на пътя”, но имайте предвид, че съм дълбоко пристрастна), че на ден поне десетина души идваха при съседите от „Жанет 45” специално за да попитат в колко часа „И всичко стана луна” ще се материализира на щанда им. В петък кашоните с първите бройки най-сетне бяха получени и всички се спуснахме да си откраднем екземпляр. Не след дълго Фейсбук се напълни със съответните „лунни статуси” и снимки на синята корица. В самите шатри ситуацията не беше по-различна – накъдето и да се обърнех, все виждах колеги с „И всичко стана луна” в ръце.

„И всичко стана луна” ли? По-скоро „И всичко стана Георги Господинов”.

Още по-куриозен беше моментът, в който новоизбраният варненски кмет Иван Портних и Милен Русков се появиха на шатрата ни по едно и също време. Единият се носеше от запад, другият щурмуваше от изток, и двамата с книги в ръка („Спасителят в ръжта” за Кмета и „Възвишение” за Писателя), и двамата обградени от почитатели, избиратели, случайно попаднали на мястото на събитието минувачи и журналисти. Надявам се старанието ми да не влизам в кадър да се е отплатило.

Признавам, малко ми е мъчно, че успях да се здрависам с кмета на Варна, но не и с Милен Русков. За сметка на това по-късно вечерта се сдобих с негов автограф след чудесното представяне на „Възвишение”.

Направи ми впечатление и как някои читатели дойдоха да си закупят комплект „Български хроники“ точно в деня, в който Стефан Цанев навърши 71 години. Особена проява на уважение и добър вкус.

 

ЛЮБИМЦИТЕ

Ако имаше конкурс „Любим клиент на сезона”, то от шатра номер 12 единодушно щяхме да връчим званието на Богинята.

Богинята е кодовото име на една прекрасна жена, която се появяваше всеки ден на шатрата ни, говореше си с нас за книгите, Вселената и всичко останало, правеше страхотна селекция (и страхотни банички с розмарин) и винаги се прибираше с по Kateto i Knizhen Zhorняколко романа в чантата. Не съм сигурна колко точно беше финалната бройка на покупките й… Знам само, че всеки ден я очаквахме с нетърпение, виждахме я как се задава отдалече и ни доставяше огромно удоволствие да я наблюдаваме, да я слушаме и да й препоръчваме свои любими творби. Дори когато в последствие научихме истинското й име, помежду си не спряхме да я наричаме Богинята.

Сериозна конкуренция й беше 13-годишното момиче, което дойде с майка си точно три пъти. През първия ден си избра „Принцът на мъглата”, след като я прочете за отрицателно време се върна за „Марина”, а в последния ден на Алеята се сдоби и със „Сянката на вятъра”. Зарадваха ме не точно конкретните книги, които си избра, а книжното пътешествие, което предприе заедно с нас. На Сафон можем само да завиждаме за такива прекрасни читатели.

И макар че е готино, когато хората знаят точно за какво са дошли на щанда ни, най-комфортно ми беше да работя с читатели, които не знаеха какво искат, такива, които не търсеха нищо конкретно, а просто  искаха да купят подарък за някого или им се четеше „нещо фантастично” или „нещо романтично”.  Дяволито е удоволствието да се възползваш от дадената ти от клиента свобода, да плъзнеш поглед по всички изложени книги и да избереш нещо подходящо за човека срещу теб, подавайки му с леко маниакална (и манипулативна) усмивка твоя любима творба. Една млада майка „осинови” демоничните „Рога” и „Заклинателят”, след като лекомислено се остави да я облъчим с хвалби за тези две бижута.

КРАЯТ

Неделя вечер е и младо усмихнато момиче тъкмо си е купило „Портокал с часовников механизъм”. Това е и де факто последната продадена книга на „Изток-Запад” за тазгодишната Алея. Останалите малко по-късно ще бъдат върнати в кашоните, ще бъдат запечатани и в последствие натоварени в количките. Около себе си виждам как околните шатри се оголват и работниците ги наобикалят, готови да смъкнат платнищата, да разглобят щандовете и да вдигнат дъските.

Парадоксално, но последният ден на Алеята на книгата се оказа и най-оживеният. Няма да лъжа обаче, че вече ми е уморено и тепърва ще трупам тренинг, за да понасям по-добре натоварването от ежедневното седене на щанд. За спомен ми остават десетината книги, с които се сдобих и за които ще се постарая в най-скоро време да четете ревюта.

Shatra nomer 12Не искам накрая да се отплесвам във въздушни размисли за ролята на книгата в живота на човека, тъй като тя е очевидна за читателите на „Аз чета”. Призовавам ви обаче да се интересувате от това кога и къде се провеждат подобни събития и да се възползвате от възможността да се запознаете с хората от другата страна. Те не са сенки, не са анонимни и не са забулени в тайнственост, даже напротив – млади и ентусиазирани са и ще ви покажат най-доброто от себе си и от книжния свят, ако отидете при тях с усмивка. Тези личности могат да запалят детето ви по книгите, да ви спестят безценно време, посочвайки ви пътя към най-хубавите романи, и да ви въвлекат с танцова стъпка в този книжен вихър, който сладко побърква всички ни. 

Ако искате да научите още интересни истории от Алеята, непременно прочетете статията на Мила в „The reading room“.

*снимки „Книголандия“

[ + ]