fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

ИнтервютаНовини

Анди Уеър: И двайсет книги да напиша, хората все ще смятат „Марсианецът“ за най-добрата

8 мин.

С първия си роман „Марсианецът“ американският писател Анди Уеър удря джакпота. След като всички издателства отказват да го публикуват, Уеър го споделя в уеб страницата си, както предишните си произведения. Резултатът е неочакван дори за него самия – интересът към „Марсианецът“ е повече от огромен, като феновете му даже искат да заплатят за изданието. Така историята на упорития Марк Уотни се превръща в електронна книга за символичната сума от 0.99 долара. Заглавието веднага заема челни места по продажби на Amazon в жанра научна фантастика. Освен това през 2015 г. „Марсианецът“ се сдобива с филмова адаптация, режисирана от Ридли Скот и с Мат Деймън в главната роля.

Как продължаваш напред след такъв успех? Анди Уеър разказва за новия си роман Artemis („Артемида“) – трилър за родената в Саудитска Арабия Жасмин „Джаз“ Башара, куриер и контрабандист в голям лунен град. Всичко, което Джаз иска, е да изкара няколко допълнителни охлюва (местната валута) и да подобри живота си. Вместо това тя се забърква в заговор, който може да застраши целия град.

Представяме ви интервюто на Тод Леополд за Goodreads, което ще хвърли повече светлина върху писателския процес на Анди Уеър, какво още можем да очакваме от него и как протича работата с издател.

Как дойде идеята за „Артемида“?
Исках да си представя как би изглеждал град на Луната. Тогава се замислих какъв би бил животът на подобно място и след това дойде въпросът относно сюжета, който би паснал на тази обстановка.

Първата ми идея беше тотално различна от крайния вариант. Първоначално Джаз беше част от сюжета, но на заден план. Не ми хареса как се разви историята, затова измислих нова концепция и идея, която също не беше особено добра – този път Джаз се намираше в центъра на събитията, но във второстепенна роля. Осъзнах, че харесвам образа на Джаз, и реших, че ще напиша история за нея. И така се появи „Артемида“.

Каква е разликата между това да имате издател, който изисква краен срок, и да самопубликувате творбите си на собствения си сайт?
Имаше натиск относно „Артемида“, но не идваше от издателя – аз сам си го налагах. Близо година работех върху книга, наречена Zhek. Написах около 70 000 думи за нея, но наистина не беше добра. Обсъдих с издателството въпроса, че искам да започна отначало. Те приеха идеята, което беше чудесно. Много е трудно да изхвърлиш 70 000 готови думи, но просто не се получаваше.

Какви предизвикателства срещнахте в изграждането на Джаз?
Както вече споменах, Джаз щеше да бъде незначителен персонаж. Даже не се бях замислял да изграждам детайлно характера й. Когато преминах през няколко ревизии на сюжета и тя стана по-осезаем герой, не можех да си я представя по друг начин, освен като жена от саудитски произход. Така че вместо месеци наред да се боря с вътрешните си усещания, реших да рискувам и тя да бъде точно такава.

Изпратих ръкописа на жени, на които мога да се доверя. Получих обратната им връзка и нанесох промени. Всички казват, че никога не трябва да четеш ревюта за книгите си, но аз го правя. Много хора се възмущават, че мнението на жените не се зачита. Смятам, че трябва още да се усъвършенствам, докато успея да сътворя пълнокръвен и убедителен женски образ, но се опитах да дам най-доброто от себе си.

Всъщност Джаз е базирана на моята личност. Марк Уотни беше идеалът – той е всичко, което искам да бъда. Джаз е по-близка до мен. Не се води задължително от морала, нито пък взема правилните решения всеки път, доста е умна, но невинаги предприема най-мъдрия ход.

Разкажете ни повече за „Артемида“.
Започнах с икономическия модел. Зад съществуването на всеки град на Земята стои някаква икономическа причина. И така, какво е икономическото начало на Артемида? Отговорът е: туризъм. Трябваше да изградя лунен град и за целта използвах доста от наличните и достъпни материали за Луната. Луната е невероятно богата на алуминий. Осемдесет и четири процента от скалите са съставени от анортит – минерал, който съдържа алуминий, силиций, калций и кислород. Ето защо можете да го претопите, за да изкарате алуминия, и кислородът ще излезе като вторичен продукт. Така се получава основата на Луната – от алуминий и куп кислород, който да я запълни.

Разтопяването на алуминий изисква огромно количество енергия, много повече, отколкото бихте получили от слънчева електроцентрала. Поради тази причина добавих два ядрени реактора Hyperion Gen 4 – това са реално съществуващи машини. Всеки от тях тежи около 15 тона и произвежда 27 мегавата мощност. Излиза, че монтирането им върху повърхността на Луната ще струва около 5 милиона долара. Ако строите луксозен хотел, сумата би се сторила разумна на фирмата, която ще я изхарчи.

Впоследствие прегледах икономиката на курортните градове. В този тип населени места има хотелски казина, магазини от висок клас, а отвъд тях – мръсни квартали, където живеят хората, работещи в конкретните райони. Ето какво точно представлява Артемида.

Мислите ли, че някога хората ще обитават Марс, друга планета или Луната?
Докато обикновените хора не могат да пътуват до и от Луната, ще бъде наистина скъпо начинание, така че няма да има икономическа причина там да се издигне град. Ако изключим туризма, никога не съм попадал на научно-фантастично обяснение защо би имало град на Луната. Може да се изпратят роботи, за да го изкопаят, но за да местиш нещо напред-назад до Луната или Марс, първо трябва да е евтино. Може би след около 60 или 70 години е възможно да се случи на Луната, а за Марс ще е след много, много по-дълго време.

Чувствате ли се притиснат да сте винаги стриктен относно научните факти? Притеснявате ли се, че хората ще ви държат сметка, ако има неточности?
За мен е важно написаното да е правилно. Напълно честно е хората да ми искат обяснение. Аз твърдя, че дадено нещо е издържано от научна гледна точка, а те ми отговарят: „Добре, нека проверим“. Единствената причина, поради която съм подложен на този контрол, е, за да мога да твърдя, че съм коректен спрямо науката. Но ми харесва. Приемам предизвикателството.

Първата ви книга вече се преподава в научните дисциплини. Какво мислите за това? 
Удивен съм и много се радвам, че „Марсианецът“ е включен в толкова класове за обучение. Но „Артемида“ наистина е криминална фантастика. Изключително бих се зарадвал, ако може да се използва в образованието, но не смятам, че е подходящ за целта.

Какво четете в момента и кои са книгите, които са ви повлияли най-силно?
Наскоро прочетох Paradox Bound на Питър Клайнс. Много ми хареса. Любимите ми автори са Айзък Азимов, Робърт Хайнлайн и Артър Кларк. Ако трябва да избера една книга, това ще е „Аз, роботът“ от Азимов, но отговорът на този въпрос зависи от настроението ми, какъв ден е и други различни фактори. Също така силно харесвам и „Тунел в небето“ от Хайнлайн.

И последен въпрос. Много писатели, издали големи бестселъри в ранната си кариера, после не успяват да достигнат същия успех. Как преодолявате натиска от фурора, който „Марсианецът“ предизвика?
Е, предстои да видим! Но успехът на „Марсианецът“ в началото на кариерата ми почти гарантира, че следващата ми книга няма да бъде толкова успешна. Има голяма вероятност да напиша още 20 книги и хората да продължават да твърдят, че „Марсианецът“ е най-добрата. Но трябва да си поставя реалистични цели. Ако читателите казват: „Не е добра колкото „Марсианецът“, но е добра“, бих го приел за победа.

Може да прочетете ревютата на Милена и Димитър за дебютния роман на Анди Уеър тук и тук.