Няма да крия, че понякога се пресищам от този задъхан начин на живот. „Идеал“, който се натрапва ежедневно не само в битието…
Въодушевлението ми е толкова голямо, че час по час ме кара доволно да се подсмихвам. Пълен кеф, какъвто може да дойде единствено,…
Девет месеца изтекоха от последната ми среща със симпатичното семейство де Лус. През това некратко време успях да запазя топлота в мислите си…
Дъх на отиващо си лято
2 мин.
„Сбогом, Лято“ е като един дъх. Чакан безкрайно дълго и най-сетне уловен. Пленен внимателно в буркан, след което грижливо пропит в страниците….
Вече почти седмица мисля какво да напиша за тази книга. Мислех да започна от корицата, но в такъв случай трябваше да отправя…
Етгар Керет успя да остави много противоречиво усещане у мен. Изключително ме впечатли умението му да не многослови. Неговите разкази в „Автобусният…
Не знам защо, но сякаш винаги съм вярвал, че човек първо трябва да се изясни със себе си, да превъзмогне личните си…
Внезапна бяла слепота залива един неназован свят с едни герои без имена. От страх да не се разпространи заразата, ослепелите биват евакуирани…
